Зашеметен, Томас се изправи на крака и се доближи до крехката фигура на Тракия Ууд в центъра на образувалата се на мястото на гиларабрина падина. Той възхитено пристъпи напред и се просна на колене пред момичето.
— Ваше Императорско Величество — промълви той.
Глава 15
Наследникът на Новрон
Слънцето обилно лееше светлина над река Нидвалден. Облаците бяха напуснали и в средата на утрото небето бе ясно, а въздухът — по-хладен. Ветрец набраздяваше реката и образувалите се вълни не позволяваха на светилото да се огледа спокойно. На всичкото отгоре риби също разкъсваха водната повърхност, издигайки се над реката, за да цопнат обратно с плясък. Птиците се отдаваха на сутрешно тананикане, а цикадите жужаха.
Ройс и Ариста стояха на брега на реката, изцеждайки вода от дрехите си. Есрахаддон учтиво изчакваше.
— Хубава роба — каза принцесата.
Магьосникът се усмихна в отговор.
Ариста потръпна, поглеждайки към другия бряг. Тамошните дървета изглеждаха различни от тези на тукашния, може би различен вид. Помисли си, че изглеждат по-горди, по-изправени, с по-малко ниски клони и изтеглени стволове. Дърветата изглеждаха впечатляващо, но нямаше следи от цивилизация.
— Откъде знаем, че са там? — запита Ариста.
— Елфите? — поинтересува се Есрахаддон.
— Никой не е виждал елф — тя погледна към Ройс, — чистокръвен елф — от векове, нали?
— Там са. Вече би трябвало да са хиляди. Древни родове с потекла, простиращи се назад до зората на времето. Миралийт, майсторите на Изкуството; Асендуайр, ловците; Нилиндд, занаятчиите; Ейлиуин, архитектите; Умалин, спиритуалистите; Гуидри, земеделците и Инстария, воините. Все още са там — съюз племена.
— Имат ли градове? Като нашите?
— Вероятно, но надали са като нашите. Има легенда за свещено място на име Естрамнадон. Най-святото място в елфическата култура… поне известно нам. Говори се, че Естрамнадон е някъде там, дълбоко сред горите. Някои мислят, че това е столицата и седалището на монарха им, други — че там се намира свещената градина, където расте протодървото — дървото, посадено от самата Муриел — все още обгрижвано от децата на Феррол. Никой не знае със сигурност. Надали и човек ще узнае някога, тъй като елфите не търпят нарушители.
— Нима? — принцесата погледна Ройс със закачлива усмивка. — Ако знаех това, щях да се досетя за произхода на Ройс много по-рано.
Ройс не обърна внимание на думите й, обръщайки се към Есрахаддон.
— Предполагам няма да се връщаш в селото?
Магьосникът поклати глава.
— Трябва да се махна преди Луис Гай и хрътките му да ме проследят. Освен това ме чака наследник, с когото да се срещам; и планове, които да изготвям.
— Тогава тук се сбогуваме. Трябва да се връщам.
— Не забравяйте да си мълчите за видяното от вас в кулата.
— Очаквах наследникът и неговият пазител да са неизвестни фермерски деца от затънтено място като това. Напълно забравено.
— Животът съумява да поднася изненади, нали? — рече Есрахаддон.
Ройс кимна и започна да се отдалечава.
— Ройс — каза тихо чародеят, с което го спря. — Случилото се миналата нощ не бе приятно. Трябва да се подготвиш за това, което ти предстои да откриеш.
— Смяташ, че Ейдриън е мъртъв — безстрастно каза Ройс.
— Бих очаквал. Ако е, поне знай, че смъртта му може да е била саможертвата, спасила света ни от разруха. Макар че това не би те утешило и двамата знаем, че Ейдриън би бил доволен.
Ройс помисли за момент, кимна и изчезна сред дърветата.
— Определено е елф — каза Ариста, поклащайки глава и сядайки срещу Есрахаддон. — Не знам защо не съм го забелязала преди. Виждам, че си си пуснал брада.
— Сега ли забеляза?
— Не, но преди бях малко заета.
— Няма как да се обръсна. Това не беше проблем в Гутария, но сега… добре ли изглеждам?
— Тук-таме има малко сиво.
— Редно си е. На деветстотин съм.
Тя гледаше как той се взира отвъд реката.
— Трябва да упражняваш изкуството си. Справи се добре.
Тя подбели очи.
— Не мога, не и по начина, по който ме учи. Мога да правя повечето от нещата, които Аркадиус демонстрираше, но е малко трудно да се учиш на магия от човек без ръце.
— Свари вода и накара онзи пазач да кихне. Помниш ли?