— Но как бихме могли да я популяризираме сред аристократите?
— Няма да го правим — каза Салдур и на сбръчканото му лице изгря усмивка. — Вместо това ще се съсредоточим върху простолюдието.
— Как така?
— Националистическото движение на Дигън Гаунт доказа, че те имат сила. Графове, барони, дори крале се страхуват от влиянието, което някой от простолюдието би могъл да окаже. Една негова дума би могла да предизвика селско въстание. Би се наложило лордовете да избиват собствените си хора — собствените си източници на доходи — само за да поддържат реда. Това ги изправя пред нежелателната алтернатива между бедност и смърт. Земевладелците биха направили почти всичко, за да избегнат подобна ситуация. Какво би станало, ако се възползваме от това? Селяните отдават почит на църквата, следвайки ученията й като божествена истина. Какво по-вдъхновяващо от това да им бъде предложен лидер, откъснал се от тяхната многолика утроба? Водач, който е един от тях и е в състояние да разбере напълно съдбата на бедните, немитите, онеправданите. Тя не само е селянка-кралица, но и Наследникът на Новрон и всички онези прелестни очаквания, които вървят в комплект. Наистина, в най-тъмния час Марибор още веднъж ни изпрати божествен водач, който да ни изведе от мрака.
Бихме могли да разпратим бардове, които да повтарят епичната история за чистата, непокварена девойка, убила елфическия демон, срещу когото дори лорд Ръфъс бил безсилен. Ще го наречем Напаст Ръфъсова. Да, допада ми — много по-лесно от непроизносимото гиларабрин.
— А тя ще може ли да следва поверената й роля? — запита Гай.
— Видя я. Та тя е почти в безсъзнание. Не само че няма дом, приятели или близки, пари или собственост — тя е и емоционално опустошена. Ако докопа отнякъде нож, подозирам, че би си прерязала китките. Най-хубавото е, че веднъж обявим ли я за императрица, веднъж сдобием ли се с ревностната подкрепа на хората, никой благороден земевладелец няма да посмее да ни се противопостави. Можем да направим каквото планирахме да сторим с Ръфъс. Само дето вместо грозно убийство, просто ще я омъжим. Новият съпруг ще управлява като император, а нея ще заключим нейде в тъмна стая и ще я показваме на зимните изложения.
Гай се усмихна.
— Смяташ ли, че патриархът ще се съгласи? — попита го Салдур. — Бихме могли да изпратим куриер днес.
— Не, това е прекалено важно. Аз самият ще отида. Ще потегля веднага щом мога да яздя. Междувременно…
— Междувременно ще обявим, че обмисляме възможността момичето да е наследника, но че първо трябва да проведем пълно проучване. Това ще ни осигури месец. Ако патриархът се съгласи, ще разпратим агитаторите си да пръснат слухове сред хората, че църквата е принуждавана от благородници и монарси да не обявява момичето за наследник. Хората ще се отрекат от враговете ни и ще настояват тя да стъпи на трона още преди да сме я обявили официално.
— Тя ще бъде идеалната марионетка — заяви Гай.
Салдур вдигна поглед, представяйки си бъдещето.
— Непорочно момиче, свързано с митична легенда. Красивото й име ще бъде навсякъде и ще бъде обожавана — епископът поспря и се замисли. — Впрочем как се казва?
— Ако не се лъжа, Томас я наричаше… Тракия.
— Наистина? — Салдур скриви лице. — Няма значение, ще го променим. В крайна сметка тя вече ни принадлежи.
Ройс се огледа. Никакви пазачи не бяха останали. Неколцина все още обикаляха върха на хълма, но те бяха твърде далеч и можеха да бъдат игнорирани. Доволен, той се промуши под платнището на бялата шатра. Вътре откри Тобис, Ейдриън, Моувин и Хилфред, лежащи на койки. Ейдриън бе гол до кръста, с бинтована гръд и глава, но беше буден и седеше. Моувин, макар и блед, бе в съзнание. Превръзките му бяха снежнобели. Хилфред приличаше на мумия и Ройс не бе сигурен дали телохранителят спи или не. Ариста се бе привела над него.
— Чудех се кога ще дойдеш — каза Ейдриън.
Ариста се обърна:
— Да, очаквах да се появиш доста по-рано.
— Съжалявам, знаете как е, когато човек се забавлява. Губиш представа за времето. Впрочем отново намерих оръжията ти. Знаех колко си разочарован, когато не са при теб. Можеш ли да яздиш?
— Ако мога да ходя, защо не? — той вдигна ръка и Ройс му подложи рамо, помагайки му да се изправи.