— Не би трябвало да имаме проблеми — каза им Ройс, докато ровеше из инвентара им. — С малко късмет ще сме в Медфорд след седмица.
— Бързаш, нали? — каза Ейдриън.
— Може да се каже.
— Мислиш си за Гуен?
— Мисля си, че е време да й разкрия някои неща за себе си.
Ейдриън се усмихна и кимна.
— Смяташ ли, че Тракия ще бъде добре?
— Изглежда Томас се грижи доста добре за нея.
— Дали наистина ще я направят императрица?
— Никакъв шанс — Ройс поклати глава и му подаде ризата. — Какво възнамеряваш да правиш сега? — обърна се към джуджето той.
Джуджето сви рамене:
— Имаш предвид, ако не ме убиеш?
— Нямам такова намерение, но старият ти работодател, църквата, може да го стори, след като вече си против нея. Ще те преследват: точно както ще сторят с Ейдриън и Моувин. А без подкрепата на църквата, сам няма да оцелееш дълго. Градовете в Аврин не са особено гостоприемни за твоя вид.
— Както навсякъде.
— Точно това имах предвид — Ройс въздъхна. — Известно ми е едно много закътано място, където би могъл да се скатаеш. Място, което църквата не е особено вероятно да посети. Имат нужда от каменоделска работа и със сигурност биха оценили услугите на опитен занаятчия като теб.
— Как се отнасят към джуджетата?
— Не мисля, че това ще е проблем. Те са от типа хора, които харесват всички.
— Бих могъл да се върна към каменоделството — кимна Магнус.
— Майрън ще го побърка в опитите си да възстанови манастира точно както е бил — каза Ейдриън. — Досега са сменили петима строители.
— Знам — отвърна Ройс с лека усмивка.
Ройс се покатери на Мишка, докато Магнус се отправи напред да провери Моувин.
Ейдриън изтупа ризата си, преди да мушне крайник в ръкава.
— Ариста ми каза, че двамата сте били с Есрахаддон в кулата миналата нощ. Каза, че той се нуждаел от помощ за нещо, но не сподели за какво.
— Използваше кулата, за да открие Наследника на Новрон — отговори Ройс.
— Откри ли го?
— Така мисля, но нали го знаеш Есра. Няма как да си сигурен в каквото и да било, когато си имаш работа с него.
Ейдриън кимна и потрепна, докато навличаше дрехата над раменете си.
— Затруднения?
— Някой път трябва да опиташ да се обличаш със счупени ребра. Не е толкова лесно.
Ройс продължаваше да го гледа.
— Какво има? Толкова ли съм интересен? — попита Ейдриън.
— Носиш този медальон откакто те познавам, но така и не си ми казал откъде го имаш.
— А? Това ли? — каза боецът. — Нося го, откакто се помня. Остана от баща ми.
Речник
Авемпарта: древна елфическа кула.
Аврин: централна и най-силна от четирите Апеладорнски нации, разположена между Трент и Делгос.
Ади Ууд: майка на Тракия, съпруга на Терън.
Акуеста: столица на кралство Уоррик.
Албърт Уинслоу, виконт: лишен от земя аристократ, използван от Ририя като посредник с благородниците.
Алвърстоун: кинжалът на Ройс.
Алебарда: дълго оръжие, предназначено за употреба с две ръце.
Аленда Ланаклин, лейди: дъщеря на маркиз Виктор Ланаклин, сестра на брат Майрън от Уиндското абатство.
Али: дъщеря на Уайът Деминтал.
Амброуз Муур: управител на затвор и солни каторги Манзант.
Амрат Есендън, крал: владетел на Меленгар, баща на Олрик и Ариста.
Амрил, графиня: аристократка, която Ариста омагьосала с циреи.
Антън Булард: историк и автор на „Историята на Апеладорн“.
Апеладорн: четири човешки нации — Трент, Аврин, Делгос и Калис.
Арвид Макдърн: син на Дилън Макдърн от Далгрен.
Ариста Есендън, принцеса: член на управляващата Меленгар династия, дъщеря на Амрат, сестра на Олрик.
Аркадиус Винтарус Латимър: професор в университета Шеридън.