— Добрата новина е, че тази сутрин епископът предостави на Негово Величество списък с потенциалните кандидати — каза Бърнис, при което Ариста вече не трябваше да употребява усилия, за да потиска смеха си: усмивката залезе сама. — Надявам се, че ще бъде онзи прекрасен принц Рудолф, синът на крал Арманд — Бърнис бе вдигнала вежди и се хилеше пакостливо като побъркано пикси. — Той е много красив, дори според мнозина изящен, а Олбърн е чудесно кралство; поне така съм чувала.
— Била съм там и съм го срещала. Арогантен задник.
— Ах, този ваш език! — Бърнис притисна ръце към лицето си и се втренчи към тавана в тиха молитва. — Трябва да се научите да се контролирате. Ако някой ви беше чул… за щастие сме само двете.
Ариста хвърли поглед към Мелиса и останалите две момичета, които се щураха сред дрехите. Мелиса улови погледа й и сви рамене.
— Добре, значи не сте сигурна за принц Рудолф, чудесно. Ами крал Етелред от Уоррик? По-добър от него няма да намерите. Бедният вдовец е най-могъщият монарх в Аврин. Бихте могли да живеете в Акуеста и да сте кралица на Зимните празненства.
— Той трябва да е над петдесет. Да не говорим, че е империалист. По-скоро бих си прерязала гърлото.
Бърнис пристъпи назад и притисна една ръка към врата си, докато с другата подири опора в стената.
Мелиса изхихика и се опита да прикрие това с престорена кашлица.
— Мисля, че си готова, Мелиса — каза Бърнис. — Изнеси нощното гърне на излизане.
— Но подреждането не е… — протестира момичето.
Бърнис я изгледа укорително.
Мелиса въздъхна.
— Ваше Височество — каза тя и направи реверанс на Ариста, сетне взе гърнето и излезе.
— Тя не е имала нищо предвид — каза на Бърнис Ариста.
— Няма значение. Уважението трябва да бъде демонстрирано постоянно. Знам, че съм само луда стара жена, която не е от значение за никого, но мога да ви кажа следното: ако аз бях достатъчно здрава, за да помагам в отглеждането ви след смъртта на майка ви, днес хората нямаше да говорят, че сте вещица.
Очите на Ариста се разшириха.
— Простете, Ваше Височество, но това е истината. Без майка си и лишена от моите грижи, се страхувам, че сте била отгледана зле. Благодаря на Марибор, че се завърнах сега или кой знае какво щеше да стане с вас? Но не се притеснявайте, мила, сега сте на правилния път. Ще видите, всичко ще се нареди, щом ви намерим подходящ съпруг. Всички тези нелепици за миналото ви ще бъдат забравени.
Достойнството и дължината на роклята не позволяваха на Ариста да тича надолу по стълбите. Хилфред се движеше в тръс подире й, мъчейки се да не изостава след внезапното ускорение на принцесата. Бе изненадала телохранителя си. Бе изненадала и себе си. Възнамеряваше да отиде спокойно при брат си и любезно да го запита дали не си е изгубил ума. Планът се бе реализирал с успех до момента, в който подмина параклиса. Сетне започна да се движи по-бързо и по-бързо.
Добрата новина е, че тази сутрин епископът предостави на Негово Величество списък с потенциалните кандидати.
Виждаше усмивката на лицето на Бърнис и чуваше перверзното злорадство в гласа й, като че присъства на нечие обесване и чака екзекутора да ритне кофата.
Надявам се, че ще бъде онзи прекрасен принц Рудолф, синът на крал Арманд.
Бе й трудно да си поема дъх. Косата й се освободи от панделката и се посипа подире й. Докато завиваше покрай балната зала, левият й крак се подхлъзна и Ариста за малко да падне. Обувката излетя и се хлъзна по излъскания под. Тя я остави, накуцвайки напред като каруца със счупено колело. Достигна западната галерия: дълъг, прав коридор, украсен с рицарски брони. Тук тя увеличи скоростта си. Якобс, придворният писар, я съзря от мястото си пред приемната зала и скочи на крака.
— Ваше Височество! — поклони се той.
— Той вътре ли е? — излая тя.
Дребният писар с кръгло лице и червен нос кимна.
— Но Негово Величество има държавна среща. Нареди да не бъде обременяван с…
— Той вече е умствено обременен. Тук съм да вкарам малко разум в хилавото му мозъче.