— Ти ще шиеш гоблени?
— Ако се налага. Ще бъда по-добра, ще бъда. Дори не съм поставила ключалка на стаята си в новата кула. Не съм правила нищо откакто бе коронясан, кълна се. Умолявам те, не ме осъждай на доживотно робство. Нямам нищо против да бъда просто принцеса. Нямам.
Той я погледна, объркан.
— Сериозна съм. Истина е, Олрик. Моля те, не прави това.
Той въздъхна, гледайки я тъжно.
— Ариста, какво друго бих могъл да правя с теб? Не искам да живееш като отшелник в онази кула през остатъка от живота си. Откровено мисля, че това ще е за добро. Ще ти се отрази добре. Сега може и да не го виждаш, но… не ме гледай така. Аз съм кралят и ще правиш каквото ти казвам. Трябва да направиш това за мен. Кралството има нужда да го сториш.
Тя не можеше да повярва на думите, които чуваше. Усети сълзи да си пробиват път. Стегна брадичка, стисна зъби и ускори дишането си, за да ги прогони. Почувства се трескава и замаяна.
— И предполагам трябва да бъда доставена веднага. Затова ли са онези карети отпред?
— Да — каза твърдо той. — Надявах се, че сутринта ще си вече на път.
— Утре? — Ариста усети краката й да омекват и остана без дъх.
— Велики Марибор, Ариста… Не е като да те принуждавам да се омъжиш за някой старик.
— Колко съм ти благодарна за проявената грижа — каза тя. — Кой е тогава? Някой от племенниците на крал Росуорт? Боже, Олрик! Защо Дънмор? Рудолф щеше да е достатъчно противен, но поне бих могла да разбера съюза с Олбърн. Но Дънмор? Това е чиста жестокост. Толкова ли много ме мразиш? Толкова ли съм ужасна, че трябва да ме омъжиш за някой неизвестен граф в затънтено кралство? Дори татко не би ми причинил това… защо… защо се хилиш? Спри да се смееш, безчувствено дребно плашило!
— Не те омъжвам, Ариста — съумя да произнесе Олрик.
Тя присви очи.
— Не ме?
— Боже, не! Това ли си помисли? Не бих направил нещо подобно. Наясно съм с какви хора имаш връзки. Не бих желал да се озова отново по течението на Галевир.
— Какво, тогава? Юлиан каза, че там сте решавали съдбата ми.
— Назначих те за посланик на Меленгар.
Тя стоеше притихнала, измервайки го с очи за един продължителен момент. Без да се обръща, тя премести очи и си взе обувката от Хилфред. Обу я, опирайки се на рамото му.
— Но Бърнис ми каза, че Саули ти предоставил списък с уместни кандидати — каза тя колебливо.
— Да, стори го — каза Олрик и се изкикоти. — Всички ние добре се посмяхме.
— Ние?
— Моувин и Фанън са тук — посочи с палец към вратата. — Те ще те придружат. Фанън възнамерява да участва в църковния турнир в Ерванон. Трябваше да бъде изненада, но ти както винаги развали всичко.
— Съжалявам — каза тя и гласът й потрепери неочаквано. Прегърна силно брат си. — Благодаря ти.
Предните колела на каретата попаднаха в дупка, която задните също разгледаха на свой ред. Ариста почти продъни покрива и загуби мисълта си, което бе неприятно. Почти си бе припомнила името на дънморския финансов министър. Започваше с Бон, Бони или Бобо… не, не можеше да бъде Бобо, нали? Бе нещо подобно. Всички тези имена, всички тези титли: трети барон на Бродиния, граф на Нит — или беше трети барон на Нит и граф на Бродиния? Ариста хвърли поглед към дланта на ръката си, чудейки се дали не може да си ги запише там. Ако я хванеха, това щеше да е позорно не само за нея, но и за Олрик и цял Меленгар. От този момент всяко нейно действие, всяка грешка, всяко препъване щяха да се отразяват зле не само на нея, но и да нараняват кралството й. Проблемът бе, че не знаеше как да бъде перфектна. Щеше й се брат й да й бе дал повече време да се подготви.
Дънмор бе ново кралство, едва на седемдесет години, разраснало се феодално владение, отвоювано от дивотата от амбициозни благородници с дребни родословия. Отсъстваха изисканите традиции, срещани в останалия Аврин, но в замяна на това можеше да се похвали с редица отегчителни длъжности. Бе убедена, че крал Росуорт ги е създал със същата мотивация, с която стеснителен човек преукрасява скромен дом. Кралят със сигурност имаше повече министри от Олрик, с двойно по-дълги и необичайно неопределени звания, като например Помощник-секретар на втория кралски кворум, отговорници за алеите. Какво значеше това? Сетне идеше неразбираемото — тъй като Дънмор бе заобиколено изцяло със суша — Главнокомандващ флотата. Поне Юлиан я бе снабдил със списък и Ариста правеше всичко по силите си, за да го научи наизуст, заедно с редиците внасяни и изнасяни стоки, търговски и военни споразумения и дори името на кралското куче. Тя отпусна глава на кадифената тапицерия и въздъхна.