Това предизвика шепот из залата.
— Знаех, че напредваме успешно — каза Салдур на архиепископа, — но нямах представа, че сме толкова напреднали.
— Коронацията на Брага като крал на Меленгар щеше да бъде последната стъпка — отвърна Галиен разочаровано. От всички подготвяни за Новата империя кралства, само Салдур се бе провалил.
— А националистите? — запита прелатът на Ратибор. — Бройката им се увеличава. Невъзможно е просто да ги игнорирате.
— Националистите ще бъдат проблем — призна Гай. — С години серетите наблюдават Гаунт и следовниците му. Финансира ги фамилията ДеЛур, както и неколцина други могъщи търговски картели в Делгос. Тази република се е наслаждавала на свободата си прекалено дълго, за да бъде убедена в предимствата на централната власт. Те вече се страхуват от самата идея за обединена империя. Така че сме наясно със съпротивата, която ще окажат. Ще трябва да бъдат сразени на бойното поле, което е още една причина за избирането на Ръфъс. Той е безмилостен военачалник. Първото му дело като император ще бъде смазването на националистите. Делгос ще падне скоро след това.
— Разполагаме ли с нужните за това войници? — запита прелат Криндъл, местният историк. — Тур Дел Фур е защитен от джуджешка крепост. Може да издържи двегодишна обсада от Дакка.
— Работил съм точно върху този проблем и мисля, че ще разполагам с уникално разрешение.
— И какво представлява то? — запита подозрително Галиен.
Луис Гай вдигна поглед:
— Архиепископе, много любезно от ваша страна да се присъедините. Изпратих да ви съобщят за началото на срещата преди близо час.
— Възнамеряваш да ме напляскаш за закъснението ли, Гай? Или просто се опитваш да отбегнеш въпроса ми?
— Не сте готови да чуете отговора на това питане — отвърна стражът, което му докара укорителен поглед от страна на архиепископа. — Ако ви кажех, нямаше да повярвате и определено не бихте дали одобрението си. Но когато времето настъпи и стане наложително, бъдете напълно уверени, че крепостта Дръминдор ще падне и Делгос заедно с нея.
Архиепископът леко се навъси, но преди да каже нещо, Салдур попита:
— Ами простолюдието? Те ще приемат ли новия император?
— Обходих надлъж и нашир четирите народа, рекламирайки съревнованието. Хералди го оповестяваха от Дагастан на юг до Ланкстиър на север. Цял Апеладорн знае за събитието. Из таверни, пазари и замъци очакването е голямо. Когато оповестим истинската цел на турнира, хората ще бъдат не на себе си. Господа, това са вълнуващи времена. Вече не е въпрос дали, а кога Новата империя ще се въздигне. Основата е положена. Остава само да връчим короната.
— Ами крал Етелред от Уоррик? — запита Галиен. — Той подкрепя ли?
Гай сви рамене:
— Не е във възторг от идеята да слезе от трона си, за да стане вицекрал, но малцина монарси са, включително и онези, които ние поставим на трона. Удивително колко бързо владетелите привикват да бъдат наричани Ваше Величество. Но му бяха дадени уверенията ни, че бидейки първият, положил корона, ще бъде и сред първите в новия ред. Най-вероятно той ще бъде в ролята на регент, администрирайки империята в отсъствието на лорд Ръфъс. Също намекнах, че може да остане главен съветник. Той изглеждаше доволен от това.
— Не ми харесва даването на власт в ръцете на Ръфъс и Етелред — каза Салдур.
— Няма да получат такава — увери го Галиен. — Църквата ще управлява. Те са лицата, но ние сме умът. Църквата ще има постоянен сътрудник в двореца на Новата империя, който ще наблюдава построяването на новия ред — той погледна към Гай. — Патриархът спомена ли ти за това?
— Да.
— А каза ли дали лично ще се заеме с тази длъжност?
— Предвид напредналата си възраст, патриархът няма да се нагърби с тази тежест, а ще посочи избраник от този съвет, който ще получи правата да действа автономно от името на църквата. Този избраник ще бъде сърегент на Етелред поне за периода на реконструкцията.
— Този мъж би бил невероятно могъщ — каза архиепископът. По тона му личеше знанието, че той няма да бъде въпросното лице. — Би ли могло това да бъдеш ти?