— А къде е твоята къща? — запита Ейдриън.
— Баща ми я построи надолу по хълма — тя посочи към отиваща на изток пътечка. — Беше най-добрата къща — най-добрата ферма, наистина — в селото. Всички така казваха. Сега почти нищо не е останало.
Пърл все така не ги изпускаше от очи, попивайки всяко тяхно движение.
— Здравей — приклекна Ейдриън с усмивка. — Казвам се Ейдриън, а това е моят приятел Ройс — Пърл го изгледа и отстъпи крачка назад, размахвайки пръчката пред себе си. — Май не си от най-разговорливите?
— Родителите й бяха убити по време на сеитба преди два месеца — каза им Тракия, докато гледаше детето със състрадателни очи. — Бе посред бял ден и като всички останали, те си мислеха, че е безопасно, но беше бурен ден. Облаците бяха помрачили небето… — Тракия замлъкна, сетне додаде: — Много хора умряха.
— Къде са всички? — попита Ройс.
— Сега са на полето за първата коситба, но скоро ще се върнат; става късно. Пърл се грижи за свинете на цялото село, нали, Пърл? — момичето закима енергично, държейки пръчката си с две ръце и Ейдриън под око.
— Какво има натам? — попита Ройс. Той бе напуснал поляната и се взираше по пътя, който отвеждаше на север.
Ейдриън го последва, водейки Мили с кофата, опашката й храбро отбивайки нападението на рояк досадни мухи. Подминавайки ивица смърчове, видя изсечен хълм да се издига само на няколкостотин ярда по-далеч. На върха му имаше ограда от подострени колове, обградила голяма дървена къща.
— Това е замъкът на маркграфа. Дякон Томас се нагърби с отговорността на стюард, докато кралят назначи нов управител. Той е много любезен и не мисля, че ще има нещо против да използвате конюшните, предвид липсата на други коне в селото. Засега просто ги вържете за кладенеца и можем да отидем при баща ми. Пърл, наглеждай им нещата и дръж прасетата надалеч. Ако Тад, Хал или Арвид се върнат преди мен, кажи им да отведат конете до замъка и да питат дякона дали може да ползват конюшните. Разбра ли?
Момиченцето кимна.
— Тя говори ли? — попита Ейдриън.
— Да, просто вече не го прави много често. Елате, ще ви заведа у… каквото е останало от дома. Татко вероятно е там. Не е далече и е много приятна разходка.
Тя ги поведе на изток по пътечка, която водеше надолу покрай къщите. Заобикалянето предостави на Ейдриън възможност да огледа по-добре селцето. Можа да види повече къщи, всички от които бяха схлупени, вероятно с по една-едничка стая. Имаше и други, по-дребни структури: няколко повдигнати за защита от плъхове корита и нещо, което очевидно изпълняваше функцията на обществена тоалетна — също лишено от солидна врата.
— Ще помоля Ботуикови да ви приютят, докато сте тук. Аз самата ще остана при тях, те… — Тракия застина. Ръцете й се стрелнаха към лицето, докато си поемаше рязък дъх, а устните й затрепериха.
До пътеката, недалеч от къщата с люлката, от земята стърчаха две пресни надгробни дъски. Върху тях бяха издълбани имената Мария и Джеси Касуел.
Фермата на Ууд изникна пред очите им. Няколко изсечени акра, предимно в подножието на хълм, където гъста пшеница растеше в идеално прави редици. Обграждаше я ниска каменна стена, построена от внимателно подбрани камъни. Беше красиво поле: богат чернозем, добре обработено, добре засято и добре дренирано.
Самият чифлик се намираше на възвишение над полето. Къщата приличаше повече на опустошена черупка. Покривът липсваше; вятърът бе разпилял сламата из двора. Бяха останали само няколко раздробени дъски — като скелет на загниващ труп. Коминът и долната част на сградата бяха направени от камъни и се бяха запазили предимно здрави. Тук-таме имаше отчупили се, но болшинството изглеждаха странно непокътнати.
Дребни детайли привлякоха вниманието на Ейдриън. Под един от прозорците висеше саксия с украсен ръб и издълбан на нея елен. Предната врата, изработена от солиден дъб, не разкриваше никакви видими сглобки. Изграждащите стените камъни, редуващи сиво, розово и жълто-кафяво, бяха усърдно загладени. Виещата се пътека бе обградена с храсти, подрязани по подобие на плет.