— Казах да тръгваш. Не ми трябваш тук.
Тракия хвърли поглед към Ейдриън. В очите й проблясваха сълзи. Тя се олюля за момент, сетне рязко се обърна и затича обратно по пътеката. Терън не обърна внимание. Старият фермер наклони острието на другата страна и продължи да заточва. Ейдриън остана да го наблюдава за момент; звуците на метала заглушиха отдалечаващите се хленчове на Тракия. Мъжът не отмести поглед нито за миг — нито към Ейдриън, нито към пътеката. Наистина бе непоклатим.
Откри Тракия само на няколко десетки ярда надолу по пътеката. Тя бе паднала на колене и плачеше. Тялото й се поклащаше, а косата й се тресеше от движението. Ейдриън внимателно постави ръка на рамото й.
— Баща ти е прав. Това му оръжие е изключително остро.
Ройс се присъедини към тях, носейки отчупено парче дърво. Погледна към Тракия с неловко изражение.
— Какво е това? — запита Ейдриън, преди партньорът му да е изтърсил нещо грубо.
— Какво ще кажеш? — Ройс му подаде парчето, очевидно някога принадлежало към къщата. Дебел и широк къс хубав стар дъб. В него имаше четири дълбоки нареза.
— Следи от нокти? — Ейдриън взе дървото и постави ръка с разперени пръсти. — Следи от гигантски нокти.
Ройс кимна:
— Каквото и да е, очевидно е огромно. Така че как никой не го е виждал?
— Тук става много тъмно — каза им Тракия, докато се изправяше, бършейки сълзи. На лицето й се появи любопитно изражение и тя пристъпи към растящата в подножието на един клен жълта форзиция. Колебливо се наведе и се изправи, държейки нещо, което Ейдриън на пръв поглед определи като сноп стара трева в кърпа. Докато тя внимателно очистваше листата и клечките, той можа да види, че това е груба кукла с коса от конци и плюсове за очи.
— Твоя? — запита Ейдриън.
Тя поклати глава, но не каза нищо. След момент мълчание отговори:
— Направих това за Хикъри, синът на Тад. Беше подарък за настъпването на зимата, любимата му играчка. Носеше я навсякъде — почиствайки последните тревички от куклата, тя я погали. — Изцапана е с кръв — гласът й потрепери. Притискайки куклата към гърдите си, тя каза тихо:
— Той забравя, че те бяха и мое семейство.
Ройс определи времето на завръщане в селото като ранна привечер, но светлината вече замираше, невидимото слънце бързо бе пронизано от огромните дървета. Момиченцето и прасетата й бяха изчезнали, заедно с конете и багажа. На тяхно място завариха група щуращи се хора, чиято припряност го накара да се застане нащрек.
Мъже кръстосваха поляната с мотики, брави и наръчи нацепени дърва на рамо. Болшинството бяха боси, облечени в подгизнали от пот туники. Жените носеха снопове клони, тръстикови стъбла, блатни треви и стъбла от лен. Ройс разбра защо Тракия бе останала толкова възхитена от роклята, която й купиха. Селянките бяха изтоалирани в еднотипни светлосиви ризи без никакви украшения.
Всички изглеждаха изтерзани и изморени, бързащи да се приберат по домовете си и да свалят товарите си. Докато тримата наближаваха, едно момче вдигна глава и се спря. То носеше зад врата си мотика с дълга дръжка и бе прекарало над нея ръце.
— Кои са тези? — запита то.
Това привлече вниманието на околните. Възрастна жена се вгледа, все още стискайки вейките си. Гол до кръста мъж с мощни ръце остави товара си дърва и взе брадвата си. Той погледна към Тракия, която все още бършеше зачервените си очи и закрачи решително към тях.
— Винс, имаме посетители! — извика, докато пренасяше топора в дясната си ръка.
По-нисък и по-стар мъж с неподдържана брада се обърна и също остави товара си. Заръча към момчето, което ги бе видяло:
— Тад, иди викни баща си — момчето се поколеба. — Тичай, синко!
Момчето изчезна към къщите.
— Тракия, мила — каза старата жена, — добре ли си?
Брадатият ги прониза с поглед:
— Какво ти направиха, момиче?
С наближаването на мъжете, Ройс и Ейдриън се раздвижиха едновременно, всеки поглеждайки очаквателно към Тракия. Ръката на Ройс потъна в гънките на плаща му.
— О, не! — извика Тракия. — Нищо не са ми направили!
— Не изглежда да е нищо. Изчезваш за седмици и се появяваш разплакана, облечена като…
Тракия поклати глава:
— Добре съм. Заради татко е.
Мъжете спряха. Все още държаха странниците под око, но хвърлиха изпълнени със симпатия погледи към нея.
— Терън е добър човек — каза й Винс, — силен мъж. Ще се оправи, ще видиш. Просто му трябва време.