С годините градът процъфтявал, докато се превърнал в най-големият градски център в Аврин. Пазаруващите намираха тук последната мода, най-изящните бижута и най-разнообразният асортимент от екзотични подправки от стотици магазини и пазари. В добавка, градът бе подслонил едни от най-добрите занаятчии и можеше да се похвали с най-хубавите и най-посещавани странноприемници и таверни в страната. Артисти дълго се бяха събирали тук, подтиквайки Космос ДеЛур, най-богатият жител на града и покровител на изкуствата, да построи театъра ДеЛур.
Прекосявайки окръга, Ройс и Ейдриън се спряха рязко пред широката бяла дъска на театъра. Тя изобразяваше силуетите на двама изкачващи кула на замък мъже и надписа:
Ройс повдигна вежда, докато Ейдриън прокара върха на езика си по предните си зъби. Спогледаха се, но никой не каза нищо и продължиха по пътя си.
Напускайки хълмистия окръг, продължиха по Бридж стрийт, докато теренът се преливаше в нанадолнище към реката. Прекосяваха редици складове — огромни сгради, обсипани с фабрични марки като кралски гербове. Някои бяха просто инициали, обикновено на новите неутвърдени търговци. Други изобразяваха търговски марки, като глиганската глава на компанията Бокант — опираща се на свинското империя, или диамантения символ на ДеЛур Ентърпрайз.
— Осъзнаваш ли, че той никога няма да може да ни плати? — попита Ейдриън.
— Не исках да си мисли, че се е отървал леко.
— Не си искал да си помисли, че Ройс Мелбърн е омекнал при вида на сълзите на малко момиченце.
— Тя не беше какво и да е момиче и освен това, той я е спасил от Амброуз Муур. Дори само за това си заслужи живота.
— Това винаги ме е обърквало. Как така Амброуз е още жив?
— Бил съм отклонен, предполагам — каза Ройс в своя нека не говорим за това тон и Ейдриън изостави темата.
От трите главни градски мостове, Лангдън бе най-пищният. Изработен от дялан камък, на всеки няколко фута бе обкичен със стълбове на оформени като лебеди фенери, които при запалване придаваха на моста празничен вид. Но сега светлините не бяха запалени, камъкът бе мокър и мостът изглеждаше хлъзгав и опасен.
— Е, поне не прекарахме последния месец в издирване на ДеУитт напразно — каза Ейдриън саркастично, докато прекосяваха моста. — Бих си помислил…
Ройс спря и рязко вдигна ръка. Мъжете се огледаха и без да продумат, извадиха оръжията си, докато заставаха гръб до гръб. Нищо не изглеждаше подозрително. Единственият звук бе ревът на буйните води, които бързаха и се разбиваха в моста под тях.
— Забележително, Дъстър — обърна се към Ройс мъж, докато пристъпваше иззад един от стълбовете на моста. Кожата му бе бледа, а тялото тъй крехко и кокалесто, че панталоните и ризата му висяха по него. Изглеждаше като пропуснал погребението си труп.
Зад тях Ейдриън забеляза появата на още трима. Всички изглеждаха сходно, слаби и мускулести; подсилваха приликата и с дрехите: тъмноцветни. Обградиха ги като вълци.
— Какво ни издаде? — запита скелетът.
— Предполагам дъха ти, но телесната воня също не бива да бъде игнорирана — ухилено отвърна Ейдриън, докато следеше позициите, движенията и очите им.
— Дръж си устата, момченце — заплаши най-високият от четиримата.
— На какво дължим това посещение, Прайс? — попита Ройс.
— Странно, аз се канех да се поинтересувам от същото — отвърна гърчавият. — В крайна сметка, това е нашият град, не твоят — вече не.
— Черният диамант? — запита Ейдриън.
Ройс кимна.
— Ти ще да си Ейдриън Блекуотър — отбеляза Прайс. — Винаги съм си те представял като по-едър.