Лина се намръщи:
— Е, такава е.
Тя спря да говори за нея, но продължаваше да се взира. Лина бе мършава жена със светлокафява коса, остригана много късо, което й придаваше момчешки вид. Носът й бе толкова остър, че вероятно би могъл да реже пергамент. Имаше куп лунички, но не и вежди. Всички деца носеха прическа като нейната — без значение на пола, докато Ръсел си позволяваше да се отличава: той нямаше коса.
Тракия им разказваше истории от пътуването си до големия град, гледките и многобройните хора, които бе срещнала. Обясни как Ейдриън и Ройс я завели в луксозен хотел. Това предизвика разтревожени погледи у Лина, но тя се успокои при разкриването на още детайли. Тракия възторжено описа къпането си във вана гореща вода с ароматичен сапун и как прекарала нощта в огромно пухено легло под покрив от греди. Не спомена Търговската арка или какво се бе случило под нея.
Лина бе толкова завладяна, че почти остави яхнията да изкипи. Ръсел продължи да ръмжи и сумти. Есрахаддон седеше облегнат на стената между чекръка на Лина и буталката за масло. Робата му сега бе тъмносива. Беше толкова тих, че можеше спокойно да мине за сянка. По време на вечерята, Тракия го хранеше с лъжица.
Какво ли е усещането, чудеше се Ейдриън, докато ги наблюдаваше. Да владееш такава сила, а да не можеш дори да използваш лъжица?
След вечеря, докато помагаше на Лина да разчисти, Тракия редеше измитите купички на рафт и внезапно извика:
— Спомням си тази чиния! — на лицето й изгря усмивка, докато гледаше единствената керамична чиния в къщата. Бледият бял овал с нежни сини плетеници лежеше в дъното, внимателно затъкнат до другите семейни ценности. — Спомням си, че когато бях малка, Джеси Касуел и аз… — тя спря и къщата утихна. Дори и децата спряха да шумят.
Лина спря да мие съдовете и я прегърна силно. Ейдриън забеляза черти по лицето й, които не бе виждал преди. Двете жени стояха пред кофата с мръсна вода и плачеха тихо.
— Не трябваше да се връщаш — прошепна Лина. — Трябваше да останеш в онзи хотел.
— Не мога да го оставя — Ейдриън чу гласа на Тракия, приглушен от рамото на другата. — Той е всичко, което имам.
Тракия се отдръпна и Лина се помъчи да се усмихне.
Сега навън бе тъмно. От мястото си, Ейдриън не виждаше много — тук и там тънка ивица лунна светлина успяваше да се добере до земята. Премигваха светулки. Всичко останало се изгубваше в обгръщащата чернота на гората.
Ръсел придърпа табуретка и седна срещу двамата крадци. Запалвайки дълга глинена лула с тресчица дърво, той рече:
— Е, как възнамерявате да помогнете на Терън да убие чудовището?
— Ще направим каквото можем — отвърна Ейдриън.
Ръсел запуфка силно с лулата си, за да се убеди, че ще потегли, сетне угаси клечицата в пода.
— Терън е над петдесет. Знае как се държи вилата, но се съмнявам някога да е похващал меч. Вие двамата ми приличате на типа хора, които са виждали битка отблизо, пък Ейдриън дори има не един, а три меча. Щом някой носи толкова мечове, значи знае да ги ползва. Чини ми се, че двамца като вас могат да сторят много повече от това да помогнат на един старец да си намери смъртта.
— Ръсел! — смъмри го Лина. — Те са наши гости. Вземи ги полей с вряща вода, като си почнал!
— Просто не искам да видя проклетия глупак да умира. Ако маркграфът и рицарите му не са имали шанс, то какво би могъл да направи старият Терън? Дъртак с коса. Какво се опитва да докаже? Колко е храбър ли?
— Не се опитва да докаже нищо — внезапно се обади Есрахаддон и гласът му укроти стаята като изпусната чиния. — Опитва се да се самоубие.
— Какво? — запита Ръсел.
— Прав е — каза Ейдриън. — Виждал съм го преди. Войници — професионални войници — смели мъже, просто стигат до момент, в който тежестта им идва в повече. Всичко може да послужи за причина: твърде много смърт, убит приятел, дори нещо тривиално като смяна на времето. Познавах мъж, който бе сред предните линии в дузини битки. Отказа се, когато куче, с което се беше сприятелил, бе убито и изядено. Естествено, подобен воин не може да си отиде просто така, не може да се откаже. Трябва да си отиде в бой. Така че те се втурват незащитени, избирайки си предварително обречена битка.
— Тогава не бива да ви губя времето — каза Тракия. — Ако баща ми не иска да живее, то каквото има в онази кула не може да го спаси.