Магьосникът отвори едно око и го погледна гневно:
— Да. И не ме гледай като че магията е нещо долно и мръсно. Виждал съм този поглед много пъти, след като избягах.
— Магията не е сред нещата, които хората смятат за добри.
Есрахаддон въздъхна и поклати глава със суров вид.
— Деморализиращо е да се види какво се е случило със света през годините на моето затворничество. Запазих живота и ума си, защото знаех, че един ден ще съумея да изпълня дълга си към човечеството, ала сега откривам, че почти не си струва усилията. Когато бях млад, светът бе невероятно място. Градовете бяха великолепни. Вашата Колнора не би могла да се мери и с най-малкия тогавашен град. Имахме вътрешна канализация — кранове отвеждаха вода право в домовете на хората. Имаше обширни, добре поддържани канализации и улиците не воняха на помийни ями. Сградите бяха на по осем и девет етажа, като някои се издигаха и до дванадесет. Имахме болници, където за болните се полагаха грижи и те оздравяваха. Имахме библиотеки, музеи, храмове и училища.
Човечеството е пропиляло наследството си от Новрон. Като да заспиш богат и да се събудиш просяк — той поспря. — Сетне идва онова, което вие вяло наричате магия. Изкуството ни отделяше от животните. То бе най-високото постижение на цивилизацията ни. Не само забравено, сега то е презирано. По мое време, онези, които можеха да изплитат Изкуството и подчиняват натуралните сили на света на волята си, бяха смятани за божи пратеници — свещени. Днес ще те изгорят на клада, ако случайно познаеш какво ще бъде времето утре.
Тогава бе много различно. Хората бяха щастливи. Нямаше бедни семейства, живеещи по улиците. Нямаше отчаяни селяни, борещи се за насъщния или принудени да живеят в коптори с три деца, четири прасета, две овце и коза; където следобедните мухи са по-гъсти от вечерната им яхния.
Есрахаддон се огледа тъжно:
— Като магьосник, животът ми бе посветен на изучаването на истината и прилагането й в служба на императора. Никъде другаде не съумях да открия повече истина или да му служа по-мъдро от това място. И същевременно изпитвам съжаление. Ако само бях останал у дома. Щях отдавна да съм мъртъв, изживял щастлив и чудесен живот.
Ройс му се усмихна:
— Мислех, че магьосниците не са извор на информация.
Есрахаддон се намръщи.
— Кажи сега за кулата.
Магьосникът погледна назад към елегантните спирали, издигащи се над мъглата:
— При Авемпарта се провела последната битка от Великите елфически войни. Новрон отблъснал елфите обратно до Нидвалден, но те удържали позициите си, като се укрепили в кулата. Новрон не би позволил малко вода да го спре и наредил построяването на моста. Осем години и стотици удавени по-късно, мостът бил построен. Още пет години отнело на Новрон да превземе цитаделата. Това действие било колкото стратегическо, толкова и символично и принудило елфите да осъзнаят, че нищо не би могло да попречи на Новрон да ги изтрие от лицето на Елан. Тогава се случило нещо много любопитно и което е все още неясно. Казват, че Новрон се сдобил с Рога на Гилиндора и с него си осигурил безусловната капитулация на елфите. Наредил им да унищожат военните си машини и деятели и да се оттеглят отвъд реката — никога да не я прекосяват обратно.
— Значи преди Новрон да построи мост, не е имало такъв? И от двете страни.
— Не, това беше проблемът. Нямаше начин да се достигне кулата.
— Тогава как елфите са отивали до нея?
— Именно — магьосникът кимна.
— Значи не знаеш?
— Стар съм, но не чак толкова. Новрон е по-далеч от моето време, отколкото моите дни са за теб сега.
— Значи загадката има решение. Просто не е очевидно.
— Мислиш ли, че Новрон би прекарал осем години в изграждането на мост, ако беше?
— И какво те кара да мислиш, че аз ще намеря решението?
— Наречи го съчувствие.
Ройс го погледна любопитно:
— Имаш предвид предчувствие?
Магьосникът изглеждаше раздразнен.
— Очевидно все още има празнини в речника ми.
Ройс се загледа в кулата и се зачуди защо задачи, свързани с кражба на мечове, никога не се оказваха прости.
Службата, която отслужиха за Мей Дръндъл, бе мрачна и почтителна, макар на Ейдриън да се стори репетирана. Нямаше неловки моменти, заеквания или обърквания. Всеки добре знаеше ролята си. Жителите на Далгрен се отнасяха към погребенията си почти толкова професионално, колкото работещи гратис оплаквачки.