— Този тип дълъг меч се нарича бастард — каза Ейдриън, докато подхвърляше оръжието в краката на фермера, — заради това ми се струва, че ти подхожда. Вдигни го и замахни към мен.
— Имам си по-важна работа от това да си играйкам с тебе — обяви Терън.
— Както си имал и по-важна работа от грижата за семейството си онази нощ?
— Внимавай в картинката, момче.
— Както когато си наблюдавал беззащитния си внук? Каква беше истинската причина, Терън? Защо работеше до толкова късно онази нощ? И не ми пробутвай онези глупости за синовното благополучие. Опитвал си се да събереш допълнителни пари за нещо, което ти си искал. Желано толкова силно, че си оставил семейството си да умре.
Фермерът вдигна меча, издувайки бузи и отърсвайки рамене, с просъскващ между зъбите дъх:
— Не съм ги оставил да умрат. Не бях аз!
— За какво ги изтъргува, Терън? Някаква идиотска мечта? Не ти е пукало за сина ти, всичко е било единствено заради тебе. Ти искаше да бъдеш дядото на магистрат. Ти искаше да си голямата клечка, нали? И би направил всичко, за да реализираш тази мечта. Работел си до късно. Не си бил там. Заради това ли позволи синът ти да умре? Никога не си се интересувал от тях. Грижел си се само за себе си.
Фермерът хвана меча с две ръце и нападна Ейдриън, замахвайки към него. Боецът отстъпи встрани и замахът пропусна, а Терън падна на земята, повлечен от инерцията.
— Остави ги да умрат, Терън. Не си бил сред тях, както мъжът трябва да постъпва. От мъжа се очаква да защитава семейството си, а ти какво правеше? Работел си на полето за каквото ти си искал. Каквото ти е трябвало да имаш.
Фермерът се изправи и атакува отново. Още веднъж Ейдриън отстъпи встрани. Този път Терън съумя да остане на крака и нанесе още няколко безредни удара. Ейдриън изтегли един от късите си мечове и отби атаките. Старият фермер бе побеснял и удряше маниакално, размахвайки меча като брадва с единични, разсичащи удари, които нарушаваха равновесието му. Скоро на Ейдриън не се налагаше да парира и просто отстъпи встрани. Лицето на Терън ставаше все по-червено с всеки пропуск. Сълзи изпълваха очите му. Накрая старецът се строполи в прахоляка, изтощен и объркан.
— Не аз ги убих — изкрещя той. — Тя беше! Тя остави светлината. Тя остави вратата отворена.
— Не, Терън — Ейдриън си взе меча от отпуснатите ръце на фермера. — Тракия не е убила семейството си, нито ти си го сторил. Звярът е — мушна меча обратно в ножницата. — Не можеш да я държиш отговорна за вратата. Не е знаела какво ще се случи. Никой от вас не е. Ако си знаел, си щял да бъдеш там. Ако те са знаели, са щели да угасят светлината. Колкото по-скоро престанеш да обвиняваш невинните и започнеш да разрешаваш самия проблем, толкова по-добре ще бъде за всички. Терън, оръжието ти може и да е остро, но каква полза от остро оръжие, което не може да уцели нищо или още по-лошо, което удари грешната цел? Битки не се печелят с омраза. Гневът и омразата те правят храбър и силен, ала също глупав. И се препъваш в собствените си крака — Ейдриън погледна надолу към стареца. — Това ми се струва достатъчно за днешния урок.
Ройс и Есрахаддон се върнаха по-малко от час преди залеза и бяха посрещнати от животински парад. Изглежда всяко селско животно бе на път. Повечето от селяните също присъстваха, насочвайки живия поток с камбани, пръчки, тенджери и лъжици, пришпорвайки ги нагоре по хълма към имението. Кравите и овцете вървяха сносно, но прасетата създаваха проблеми и Ройс забеляза Пърл с пръчката си майсторски да ги оркестрира.
Роуз Макдърн, съпругата на ковача, ги забеляза първа и внезапно Ройс има честта да чуе развълнувани възклицания относно завръщането си.
— Какво става? — Ройс запита Пърл, нарочно отбягвайки възрастните.
— Местим животните в замъка. Ще останем там за през нощта, казват.
— Знаеш ли къде е Ейдриън? Спомняш си, мъжът, с когото пристигнах? Тракия яздеше с него?
— Замъкът — каза му Пърл, сетне присви очички: — Ти наистина ли си уловил прасе в тъмното?
Ройс я погледна объркан. Точно тогава едно прасе се опита да напусне колоната и тя се втурна подире му с размахана пръчка.
Замъкът на лорда на Уестбанк бе типичната крепост със защитна стена и ров: голяма господарска къща на върха на насипания хълм, няколко стопански постройки и всичко това заобиколено с крепостна стена от подострени колове. Солидна порта осигуряваше пропускателния режим. Имаше и вял опит за крепостен ров, който обаче не бе нищо повече от плитък канал. В радиус от около четиридесет ярда имаше изсечени пънове.