Мъже работеха сред дърветата, сечейки борове. Ройс все още не бе напреднал особено с имената, но разпозна Винс Грифин и Ръсел Ботуик да режат с двуръчен трион. Тад Ботуик и още неколцина други хлапетии хвърчаха наоколо, подрязвайки клони с брадвици. Три момичета връзваха клоните в снопове и ги товареха в каруца. Дилън Макдърн и синовете му извличаха трупите до замъка с помощта на воловете, където дървото бе нарязвано и нацепвано.
Ройс откри Ейдриън да цепи трупи близо до хранилището. Партньорът му бе гол до кръста, с изключение на малкия сребърен медальон, който увисваше на врата му, когато се навеждаше да постави нов клин. Бе натрупал солиден куп дърва, покрай които и се бе изпотил солидно.
— Месил си се, а? — запита Ройс, оглеждайки кипящата дейност.
— Трябва да признаеш, че плановете им за защита не бяха особено първокачествени — каза Ейдриън, спирайки да обърше потта от челото си.
Ройс му се усмихна:
— Просто не можа да се въздържиш, нали?
— Ами ти? Откри ли дръжката?
Ейдриън надигна кана и жадно отпи няколко глътки, лочейки толкова бързо, че част от водата потече по брадичката му. Наля малко в шепа и наплиска лице, обърса пръсти в косата си.
— Дори не се приближих достатъчно, за да видя врата.
— Погледни откъм добрата страна — усмихна се Ейдриън. — Този път не си бил арестуван и осъден на смърт.
— Това е добрата страна?
— Как да ти кажа, за мен чашата е пълна наполовина.
— Ето го — провикна се Ръсел Ботуик, сочейки. — Ето го там Ройс.
— Какво става? — запита крадецът, докато хората внезапно започнаха да се натрупват около него.
— Споменах, че си видял звяра и те се интересуват как изглежда — обясни Ейдриън. — Ти какво си помисли? Че идват да те линчуват?
— Как да ти кажа, за мен чашата е празна наполовина — сви рамене.
— Празна до половината? — изкикоти се Ейдриън. — Имало ли е изобщо нещо в тази чаша?
Ройс все още се мръщеше на Ейдриън, когато селяните се струпаха около тях. Жените бяха скрили косите си в забрадки, потъмнели и влажни на челата им. Ръкавите им бяха навити, а лицата — оцапани с мръсотия. Повечето от мъжете бяха голи до кръста, с трески и борови иглички прилепнали към кожата им.
— Видя ли го? — запита Дилън. — Наистина ли го видя?
— Да — отвърна Ройс и неколцина замърмориха.
— Как изглежда? — запита дякон Томас. Свещеникът изпъкваше сред тълпата, изглеждаше свеж, чист и отпочинал.
— Имаше ли криле? — запита Ръсел.
— Имаше ли нокти? — поинтересува се Тад.
— Колко беше голям? — настояваше да знае Винс Грифин.
— Оставете човека да говори — прогърмя Дилън и останалите се укротиха.
— Има криле и нокти. Видях го само за кратко, понеже летеше над дърветата. Зърнах го само през пролука в листата, но видяното от мен бе дълго, като змия или гущер, с криле и два крака, които все още стискаха Мей Дръндъл.
— Гущер с криле? — повтори Дилън.
— Дракон — обяви жена. — Това е. Дракон е!
— Точно така — потвърди Ръсел. — Точно това представлява крилатият гущер.
— Имат слабо място в бронята си близо до мишницата или каквото там драконът има вместо мишница — осведоми ги жена с удивително мръсен нос. — Чувала съм, че веднъж арбалетчик убил дракон насред полет, като го прострелял там.
— Аз съм чувал, че можеш да отслабиш дракона като крадеш съкровищата му — каза плешивец. — Имаше една приказка, където принцът бе пленен в леговище на дракон. Принцът изхвърли цялото съкровище в морето, което му позволи да промуши дракона в окото.
— Чувала съм, че драконите са безсмъртни и не могат да бъдат убивани — рече Роуз Макдърн.
— Не е дракон — презрително каза Есрахаддон. Той пристъпи напред и тълпата се обърна към него.
— Защо казваш това? — попита го Винс Грифин.
— Защото не е — отвърна уверено магьосникът. — Ако си бяхте навлекли гнева на дракон, това селце щеше да е изтрито от лицето на Елан преди месеци. Драконите са много интелигентни създания, много по-умни от вас или дори мен; и много по-могъщи, отколкото можем да си представим. Не, госпожо Броктън, никой не е прострелвал дракон в полета му. И не, господин Гудман, кражбата на съкровището му не отслабва дракона. Всъщност драконите не трупат съкровища. Какво точно би правил един дракон със злато или скъпоценности? Да не мислите, че някъде има драконови магазини? Тези създания не вярват в собствеността, освен ако не смятаме спомените, силата и честта за собственост.