Изправяйки се, тя усети главата й да се върти и от краищата на очите й пролази мрак. Тя се олюля като пияна и се строполи. Събуди се само за малко и усети ръце нежно да я повдигат. През глухото бучене дочу кикотене.
— Какво е толкова смешно? — чу един от тях да казва.
— Подозирам, че това ще е първият път, когато някой влиза в публичен дом и си носи собствена жена.
Глава 2
Тракия
— Хубавко сияе, като нов медак, сладуранката — отбеляза Клариса, докато тримата гледаха през прага към чакащата в салона Тракия. Клариса бе едра, трътлеста жена с розови бузи и къси пръстища, които имаха навика да си играят с плисетата на роклята й. Тя и останалите момичета от вертепа бяха извършили чудеса с момичето. Тракия бе облечена в нова одежда. Евтина и семпла — кафява ленена рокля над набрана риза с колосан корсаж — но определено по-привлекателна от предишните парцали. Нямаше и помен от дриплата, която бяха срещнали предишната нощ. Дори й бяха сложили грим и резултатите спираха дъха. Млада красавица с удивителни сини очи и златна коса.
— Бедното момиче беше в ужасно състояние, като я доведохте. Къде я намерихте? — запита Клариса.
— Под Търговската арка — отвърна Ейдриън.
— Бедното — женището поклати тъжно глава. — Ако й трябва място, убедена съм, че можем да я включим в списъка. Ще получи собствено легло, храна по три пъти дневно и с вида си ще се оправя доста добре.
— Нещо ми подсказва, че тя не е проститутка — каза й Ейдриън.
— Никоя от нас не е, сладък. Не и докато не се озовеш под Търговската арка, разбира се. Да я беше видял на закуска. Яде като изгладняло псе. Естествено, тя не искаше да вкуси нищо, докато не я убедихме, че храната е безплатна по законите на гостоприемството от търговската камара за приветстването на всеки посетител. Маги го измисли това. Голяма шегаджийка е. Което ме подсеща, сметката за стаята, облеклото, храната и разчистването възлиза на шейсет и пет в сребро. Гримът е безплатен, тъй като тя каза, че никога не била носила преди и Делия искаше да види как ще й стои.
Ройс подаде златен тенент.
— Виж ти, двамцата със сигурност трябва да се отбивате по-често и следващия път без момичето, а? — тя смигна. — Но сериозно, каква е историята с нея?
— Там е работата, че още не знаем — отвърна Ейдриън.
— Но е крайно време да разберем — допълни Ройс.
Макар и да отстъпваше на публичния дом на Гуен, бордей „Похотливата задница“ бе декориран с натруфени червени завеси, разнебитени мебели, розови лампи и дузини възглавници. Всичко бе обсипано с пискюли и ресни: от протритите килими до драпериите по стените. Стар, сриващ се и износен, но поне чист.
Салонът бе малка кръгла стая граничеща с главната зала с два еркера, гледащи към улицата. За мебелировка служеха два дивана, няколко отрупани с керамични фигури маси и малка камина. Седнала на едно от канапетата, Тракия ги чакаше, а очите й се стрелкаха като на заек в открито поле. В мига, в който двамата влязоха, тя скочи на крака, коленичи и сведе глава.
— Хей, внимателно, роклята е нова — каза с усмивка Ейдриън.
— О! — тя се изправи на крака, изчерви се, сетне направи реверанс и отново сведе глава.
— Какво прави тя? — прошепна Ройс.
— Не съм сигурен — отвърна му по същия начин Ейдриън.
— Опитвам се да покажа полагащото ви се уважение, Ваши светлости — прошепна им тя, докато все още стоеше с наведена глава. — Съжалявам, ако не се справям особено добре.
Ройс извъртя очи, а Ейдриън започна да се смее.
— Защо шепнеш? — попита я Ейдриън.
— Защото и вие двамата го правехте.
Ейдриън се изкикоти отново:
— Съжалявам, Тракия… Тракия беше, нали?
— Да, милорд, Тракия Анабел Ууд от село Далгрен — нов неумел реверанс.
— Добре… Тракия — Ейдриън се мъчеше да запази сериозност. — Ройс и аз не сме лордове, така че не е нужно да се кланяш или да ни правиш реверанси.
Момичето изправи глава.
— Вие спасихте живота ми — каза тя с толкова сериозен тон, че Ейдриън спря да се смее. — Не си спомням много от снощи, но помня това. За което заслужавате благодарността ми.
— Аз бих се задоволил с обяснение — каза Ройс, отправяйки се към прозорците. Започна да спуска завесите. — Изправи се, в името на Марибор, преди някой метач да те е видял, да реши, че сме благородници и да ни нарочи. И без това се движим по тънък лед. Да не влошаваме нещата допълнително.