Тя се изправи и Ейдриън не може да се сдържи да не я огледа. Дългата й жълта коса, сега чиста от листа и клони, блестеше на вълни над раменете. Ейдриън предположи, че това въплъщение на свежата красота е на не повече от седемнадесет.
— Сега кажи за какво ни търсеше — попита Ройс, докато спускаше и последната завеса.
— Да ви наема да спасите баща ми — каза тя, развързвайки кесията от врата си и протягайки я с усмивка. — Ето. Имам двадесет и пет сребърни тенента. Солидно сребро, щамповано с короната на Дънмор.
Ройс и Ейдриън се спогледаха.
— Не е ли достатъчно? — запита тя, а устните й започнаха да треперят.
— Колко време ти отне, за да събереш тези пари? — запита Ейдриън.
— Цял живот. Спестявах всяка дадена или спечелена монетка. Това беше зестрата ми.
— Зестрата ти?
Тя сведе глава, впивайки поглед в краката си.
— Баща ми е беден фермер. Никога не би могъл… реших аз да започна да спестявам сама. Не е достатъчно, нали? Не осъзнавах. Аз съм от много малко селце. Мислех си, че това са много пари, всички казваха така, но… — тя огледа изтърбушения диван и избелелите завеси. — Ние нямаме дворци като този.
— Ние не… — започна в обичайния си безчувствен тон Ройс.
— Ройс се опитва да каже — прекъсна го Ейдриън, — че все още не знаем. Зависи какво искаш да направим.
Тракия вдигна изпълнени с надежда очи.
Ройс се взираше в него.
— Нали? — сви рамене Ейдриън. — Тракия, казваш, че искаш да спасим баща ти? Той отвлечен ли е бил?
— О, не, нищо подобно. Доколкото знам, нищо му няма. Макар че дълго време ви търсих и няма как да бъда сигурна.
— Не разбирам. За какво сме ти тогава?
— Нужни сте ми за разбиването на една ключалка.
— Ключалка? На?
— На кула.
— Искаш да проникнем в кула?
— Не. Имам предвид… да, но не е… не е против закона. Кулата не е обитавана, изоставена е от години. Поне аз така мисля.
— Значи искаш да отключим вратата на празна кула?
— Да — тя закима така усърдно, че косата й се разлетя.
— Не звучи трудно — Ейдриън хвърли поглед към Ройс.
— Къде се намира тази кула? — запита Ройс.
— Близо до селото ми, на западния бряг на река Нидвалден. Далгрен е много малко и е отскоро. Намира се в новата провинция Уестбанк, в Дънмор.
— Чувал съм за това място. Носеха се слухове за нападения от елфи.
— О, това не са елфите. Те никога не са ни създавали проблеми.
— Знаех си — каза Ройс, без да се обръща към някого.
— Поне аз мисля така — продължи Тракия. — Смятаме, че е някакъв звяр. Никой не го е виждал. Дякон Томас казва, че било демон, слуга на Уберлин.
— А баща ти? — попита Ейдриън. — Той къде попада в цялата тази работа?
— Той ще се опита да убие звяра, но… — тя се поколеба и отново заби поглед в краката си.
— Но ти мислиш, че звярът ще убие него?
— Убил е петнадесет човека и над осемдесет глави добитък.
Луничава жена с буйна червена коса влезе в салона, влачейки със себе си нисичък шкембелия, по изпонарязаното лице на когото личеше, че се бе избръснал специално за случая. Жената се смееше, докато вървеше заднишком и го влачеше с две ръце. Мъжът застина, щом ги видя. Ръцете му се освободиха от нейните и тя падна на дървения под с глух удар. Застиналият мъж гледаше ту тях, ту жената. Тя хвърли поглед през рамо и се изсмя.
— Опа — каза, — не знаех, че е заето. Помогни ми, Рубис.
Мъжът й оказа съдействие да се изправи на крака. Тя поспря да хвърли дълъг одобрителен поглед на Тракия, сетне им намигна.
— Добре работим, нали?
— Това беше Маги — каза им Тракия, след като навлеците се извлякоха.
Ейдриън се премести на дивана и направи жест към Тракия да последва примера му. Тя седна внимателно и сковано, без да позволява на гърба си да се допира и внимателно приглади роклята си.
Ройс остана прав.
— Уестбанк няма ли си повелител? Той защо не предприема нищо?
— Имахме чудесен маркграф — отвърна тя. — Храбър мъж с трима добри рицари.
— Имахме?
— Той и рицарите една нощ се отправиха да се бият със звяра. По-късно намериха само останки от брони.
— Защо просто не се махнете? — запита Ройс.
Главата на Тракия клюмна, а раменете й се превиха.
— Две нощи преди да тръгна за тук, звярът уби цялото ми семейство с изключение на мен и баща ми. Ние не си бяхме у дома. Той работеше до късно на полето и аз отидох да го потърся. Аз… случайно бях забравила да затворя вратата. Светлината го привлича. Отправи се директно към къщата ни. Брат ми, Тад, жена му и сина им бяха убити.