- Приятелката ми е в учебна ваканция и ще дойде тук.
Обичах да виждам възмутителните им реакции. Обаче за Пени сигурно това е било странно. В единия момент тя си е в колежа, а в следващия летеше до Маями, биваше возена в лимузина по пистата до чартърния самолет, където нейният нацупен и превзет приятел я чака за петнадесет минутен полет до къщата му в Палм Бийч.
В началото нашата връзка беше трудна и за двете ни семейства. Братята и сестрите ми първоначално бяха подозрителни и се притесняваха да не се повтори връзката ми с Рейчъл. Междувременно, Оливър, братът на Пени, очевидно беше неспокоен за това, че сестра му излиза с рок звезда. Накрая разбра какъв добър и културен джентълмен съм аз. Но през това време, решихме, че най-добрият начин да премахнем една част от разбираемото семейно напрежение, беше да се срещна с баща и Греъм. Греъм е на моята възраст и е адвокат. И двамата не знаехме какво да облечем за срещата. В края на краищата той се облече като рок звезда - деним и кожа - а аз се появих облечен като адвокат, в тъмен костюм, с идеално изгладена риза и хубав възел на вратовръзката. Веднага си допаднахме и отидохме до къщата ми в Епинг, пихме уиски и слушахме албуми на Сам Кук.
Знаех за желанието на Пени да има деца. Тя открито ми каза колко много иска да има дете. И аз открито и признах как в този момент чувствах, че наистина не мога да имам повече деца, или да се оженя, или да продължавам със сериозна връзка. И двамата казахме, че се забавляваме и нищо друго няма значение; ще оставим връзката ни да си поеме по предопределената и посока. Но аз знаех, че няма да успея да я направя истински щастлива, точно поради тази причина.
Също така тя трябваше да вземе решение дали да напусне човека, с когото беше от доста дълго време - човек, при когото можеше да остане и да създадат семейство. Тя веднъж се разплака в прегръдките ми, понеже изпитваше болка заради това решение, а аз и предложих да отиде до езерото, да поседи малко и просто да изчисти съзнанието си. Докато седеше там, един лебед се издигна над водата и отлетя, а след като се изгуби от погледа, едно бяло перо се спусна надолу и се приземи до нея. Твърде фантазьорско ли ще е, ако счета това за знак? Със сигурност си беше щастливо съвпадение и вдъхновяваща гледка. Пени се върна при мен в къщата, взела решение, с перото в ръка. Все още си го пази.
След като Пени се раздели с приятеля си, аз можех много лесно да кажа: „Нанеси се при мен“. Обаче отново, с огромно въздържане, ние подходихме бавно. Тя се прибра у дома си, за да живее при баща си, не много далеч от дома ми в Есекс. Леглото, в което спеше, беше там, откакто беше навършила осем годинки. Краката и стърчаха от единия край, а пружините се бяха скъсали. Затова и купих ново легло, което предизвика леко вълнение в квартала и, когато един микробус от „Хародс“ пристигна да го достави. Като се замисля, това може би беше подаръкът с най-малко романтика в него, който съм подарявал на жена: ново легло, за да може тя да продължи да живее в къщата на баща си.
Накрая предложих да се нанесе в малката къща за гости, в края на алеята в Епинг - доближих я още повече до себе си, но все още не беше при мен. Но после се получи един прекрасен период от три седмици, когато Рене и Лиъм бяха при мен и „Дървената къща“ се ремонтираше. И така Пени, децата и аз поживяхме заедно в къщичката за гости, плътно един до друг в двете спални. Рене и Лиъм идваха сутринта в нашата спалня и подкачаха на леглото. Пени ги водеше до Саутенд на брега в Есекс, тъпчеше ги със сладки неща и ги оставяше да се нарад- ват на крайбрежието: плажът, шезлонгите, детската площадка „Питър Пан“. Виждаше се, че това и носи огромно удоволствие, но ме караше да се свивам от болка заради това, че тя няма да може да върши тези неща със свои деца. Защо тази връзка не се беше случила по-рано?
Имаше я и тази постоянна нужда да сме сигурни и двамата. Намирахме се на турне, вървяхме ръка за ръка из градчета и големи градове и усещахме, че искаме да влезем в някоя църква. Нямаше служба по това време, но нещо ни теглеше към църквите и двамата сядахме вътре тихо за известно време и се молехме. Това не беше нещо, с което се изпитвахме един друг; това си беше една нужда. Нещо ни притегляше вътре. Например намирахме се в Ню Йорк, имахме задача да отидем някъде или да свършим нещо, но тогава подминавахме някоя църква и без да искахме си казвахме: „Хайде да влезем“. Сядахме най-отзад и навеждахме глави за малко. Поговорихме си открито за това чак ко- гато се оженихме, но се оказа, че и двамата сме се молили да открием начин да бъдем заедно в бъдещето. Обаче по това време не го обсъждахме. Молихме се, хващахме се за ръце и излизахме.