В кухнята се получи съревнование в готвенето на пуйки. Всички се съгласиха, че пуйката на Алана се оказа най-добрата, докато Рейчъл развали своята, понеже сложи всички подправки, които успя да намери. Кели приготви печените картофи и зеленчуците. Пени, доста хитро, ги остави да се надпреварват. Всички се разбирахме много добре, а и на децата, естествено, това им хареса. Това беше ли такава Коледа, каквато присъствалите възрастни биха желали да провеждат всяка година? Може би не. Оттогава повтаряли ли сме я? Не. Но аз успях да се огледам из стаята през следобеда, да погледна всички и да си помисля: „Окей, може би не би седнал и не би го планирал точно по този начин, а и Господ знае, че имаше толкова много мъка и кавги. Но по един дълбок и непоклатим начин, това семейство е едно цяло и нещата се получават“. Дванадесет години по-късно, чувствам това още по- силно.
Невъзможно е да пресъздам огромната радост, която съм получавал от децата си, планините от любов, които са ми давали и удоволствието, което съм изпитвал, дока- то съм ги наблюдавал как се превръщат от малки бебета в силни и млади зрели хора - а сега го правя наново с Алистър и Ейдън. Това е благословия. Никакви продажби на албуми не могат да се сравнят с това, никога няма да могат.
ГЛАВА 19
В която нашият герой се отчайва, че никога повече няма да направи хит и малко след това създава доста такива. Сразмишления върху личното преоткриване, къщичките в Шотландия и проникновението да танцуваш заедно с легенда от музикалната индустрия.
Една вечер, докато вечерях с Арнолд в „Мортън“ на „Мелроуз Авеню“ в Лос Анджелис и след като поръчахме, аз му споделих идеята си, която имах за следващия албум.
Казах му:
- Мисля, че трябва да направя албум с шлагери.
Съвпадение ли беше това, че точно в този момент нещо влезе в кривото гърло на Арнолд? Нямаше как да съм сигурен, но лицето му цялото почервеня и изглежда, че изпитваше трудности да потисне притеснителен пристъп на кашлица.
Въпреки това продължих.
- Да, албум с шлагери - прекрасни американски песни, Коул Портър, Ървинг Берлин, Роджърс и Харт. Песните, с които израснах, нещата, които слушах, докато седях върху коляното на татко.
Виждах, че Арнолд се опита да запази самообладание, все едно бях изразил преди малко едва ли не желание да умра.
Своевременно той каза:
- Мога ли да съм напълно честен с теб?
- Разбира се - отвърнах аз.
- Мисля, че трябва да оставиш тази идея да отлежи едно или две десетилетия.
И той се оказа напълно прав. Вечерята, за която говоря, се случи през 1983-а. Арнолд тъкмо бе започнал работа като мой мениджър. От задачите, пред които бяхме изправени по онова време, може би най-наложителната от тях, беше да определим косвените щети, нанесени от огромния успех на Da Ya Think I’m Sexy? и да вземем всички необходими мерки и да поправим грешното впечатление на хората за мен като „Г-н Диско Гащи“. Малко вероятно беше този проблем да се оправи с издаването на кавър на These Foolish Things, без значение колко е добър. Вместо това, след напътствие от страна на Арнолд, аз се свързах отново с моите рокендрол корени и записах албума Camouflage.
Все пак, споменавам за този разговор, за да покажа, че нуждата да запиша тези страхотни американски песни винаги е съществувала и кипеше в мен. Те станаха част от мен след като топлите тонове на Ела Фицджералд се понесоха от радиограмофона в къщата на „Арчуей Роуд“. И най-накрая, деветнадесет години по-късно, това време вече дойде.
Дори и тогава, това ми се стори като голям скок. Британски рок певец, който обича футбол и е склонен да си хвърля стойката на микрофона нагоре, да се пробва с американските класики? Съвсем отделно от възможните обвинения в самонадеяност, аз знаех, че ще изглеждам напълно различен в очите на много хора и ще подкопая много очаквания. Въпреки всичко, това си беше един риск, който бях склонен да поема. Последният албум, който бях издал - Human, през 2001-ва - се беше продал слабо. Притеснително слабо. Изглежда, че беше паднал толкова бързо в класациите, като лейкопласт в плувен басейн. Той имаше най-слабата продажба през първата седмици от всеки друг албум, който бях издал. Това беше и първият ми албум, в който нямаше нито една песен, написана от мен. Ако тези два факта бяха свързани един с друг, аз със сигурност не притежавах достатъчно увереност, за да ги свържа. Наистина, моето предположение беше, че вече съм свършен като автор на песни.