Обемната прическа беше първото съществено развитие за мен, след като изоставих битническия стил и се измих. Когато ходех в Париж и свирех по улиците, бях видял тези френски младежи с грамадни, издигащи се нагоре прически с големи бретони. Сметнах, че изглеждат страхотно. После реших да създам своя собствена версия. Всичко се състоеше в сресването назад и работа със сешоара. Сресването назад нямаше да е проблем, но сушенето се оказа сложно, понеже в къщата на родителите ми нямаше сешоар. Телевизор, да - в това отношение бяхме нормално семейство. Но сешоар - не. Сешоарите бяха сравнително рядка вещ в началото на шейсетте години. Ако искаш да си подсушиш косата, просто заставаш пред огъня, или дори (а това не е особено препоръчително) я слагаш близо, а понякога и вътре във фурната, и един вид я печеш, докато изсъхне.
Но няма как да опечеш един „обем“. Или поне не такъв, който да изглежда добре. За голям късмет сестра ми имаше сешоар. А за още по-голям късмет - живееше малко по-надолу. И аз изскачах от ваната, изсушавах се, обличах се и отивах до Мери, докато косата ми още беше мокра. Понеже имам доста коса, „обемът“, който успявах да направя, чрез сресване назад и сушене, просто излизаше доста голям. Беше от рода на кошер: „обем“ върху който можеха да рикошират монети. Той караше Дъсти Спрингфийлд да изглежда като аматьор.
Проблемът беше не да се изправи косата, а да се накара да стои изправена. Мъжки продукти за коса? Забравете. „Направи си сам“ решението на проблема беше да се забърка една супена лъжица захар в малко количество вода и да се приложи към косата, малко преди сушенето със сешоара. Топлината от сешоара караше захарта да се втвърди и (ако имах късмет) „обемът“ се втвърдяваше с нея. Това беше най-доброто решение за задържане на формата. Но при продължително време си имаше и своите негативни страни. Когато се събудиш сутринта, имаш усещането, че някой те е атакувал с пръчка захарен памук. А дори косата да е подсилена със захар, човек пак се моли на природните стихии - особено ако, точно като мен, използва лондонското метро, за да стигне до дестинацията си за прекарване на вечерта. Долу в метрото системата от тунели, идването и потеглянето на влаковете, създават серия от течения. Предстоящото пристигане на влака често бива предшествано от силен и продължителен повей на въздуха по платформата. Представете си ме сега, добре облечен и с готова прическа за вечерта, придружен от приятелите ми, стоя на спирка „Арчуей“, докато влакът гръмовно приближава - всички ние се облягаме на стената, с ръце на главите си, опитвайки се да защитим прическите си, за да не бъдат издухани от вятъра.
„Обемът“ си остана с мен и после еволюира в рошавата прическа по време на съществуването на „Джеф Бек Груп“. Разработих този външен вид в тандем с Рони Ууд, който също свиреше в групата и имаше същата коса, макар неговата да е малко по-гъста от моята. Двамата с Рони си оформяхме взаимно новите прически през онези дни - в хотелски стаи, или в домовете на родителите си. А и ние не прибягвахме към някакъв аматъорски метод при правенето им. Използвахме един метод на придърпване на косата надолу с палец и показалец и после я клъцвахме с ножицата - много професионално. И през цялото време спирахме работата, за да се погледнем в огледалото. Отнемаше ни цяла вечност, за да ги направим взаимно. Какъв чудесен начин на заздравяване на приятелството между двама мъже. Повечето пичове биха саботирали косата на другия. „Аха, изглежда си добре, остави я така.“ Но не и ние.
Идеята на тази прическа беше да изглеждаш така, все едно сега си се измъкнал от леглото след вечер на завиден разврат - макар, отново повтарям, тази външност не се получаваше от само себе си. Ужасно много работа се изискваше, за да изглеждам толкова разчорлен. И по-точно, по време на сушенето се изискваше много стоене с главата надолу - или, поне да се навеждаш надолу и да оставиш гравитацията да си свърши работата. На тази техника ме научи една фризьорка от Чикаго през 1968-а, докато бях на турне с „Джеф Бек Груп“. Тя ми каза, че навеждането надолу и духането със сешоара от врата към темето дава обем на косата, позволява на натуралните масла да се използват много по-ефикасно и ефектът е много по- добър от сресването назад. Казах й:
- Фантастично, ще го изпробвам.
И през следващите четири десетилетия аз бях с експлодирала глава.
Не е вярно, че косата ми не се е променила през годините. Имаше и някои странични периоди, експериментални фази, вариации на основната тема. Например два пъти съм почервенявал. Първия път беше в средата на 70- те, когато имах връзка с актрисата Брит Екланд. И двамата го направихме - просто заради самия ефект, понеже хората не очакваха нещо подобно от две звезди с руси коси. Това шокира ли някого? Не мога да си спомня. Мисля, че няколко пъти ни огледаха, което ни беше и целта. После отново си върнахме русите коси.