Бях си взел една торба, в която имаше леко битнически черен пуловер с висока яка, както и един доста по-елегантен хипстърски панталон с плетен колан - добре изглеждах, това успях да установя, когато огледах ефекта от дрехите си в огледалото на съблекалнята. В уречения час ме съпроводиха от стаята до мястото ми пред студиото, където се получи кратко, но мъчително чакане, докато телевизионният мениджър получи сигнал в слушалките си и ми даде знак с ръка. В този момент аз пристъпих напред, единият ми крак се преплете зад другия и буквално паднах пред очите на цялата нация.
Ужасяващо. Следващите три минути преминаха в мъгла от унижение, по време на което мога само да се успокоявам, че не се строполих по лице, което щеше да е много по-лошо.
Накрая направих обичайния поклон към щедро аплодиращата публика в студиото, а след това, докато се изправях, вдигнах ръка, за да изправя косата си, която, натежала от лак, винаги имаше опасност да се смъкне по време на изправяне след поклон.
По един непредвиден начин, подгрявайки публиката в студиото тази вечер: Пол Рейвън, който вие - а и в този ред на мисли, съответните органи - ще опознаете като Пол Гад, или Гари Глитър. С Пол и Гари щяхме да се сблъскаме доста силно в началото на 70-те, когато той се разкарваше с лъскави костюми и бе автор на големи хитове, а и нито аз, нито някой друг, когото познавам, можеше да предвиди, че ще се озове във виетнамски затвор. Всъщност, той изглеждаше като напълно готин пич. Помня един купон в „Уиндзор“, когато падна в басейна, перуката му падна и заплува като обърната патица. Но вече изпреварвам събитията.
След записите в „Редифюжън“ отидох до един пъб в „Сохо“ да изпия няколко чаши и да се насладя на усещането, че съм „онзи пич, когото даваха по телевизията“ - радостно и малко объркано състояние, при което за теб става невъзможно да си помислиш, че има някой в заведението, който да не знае. Или дори някой във Великобритания. И един пич, когото доста често бях виждал, но никога не бяхме разговаряли, дойде при мен. Косата му беше сресана назад, малко като моята, и имаше голям нос, доста приличащ на моя, и веднага се появи онова усещане за прилика.
Той: „Здравей, лице.“
Аз: „Здравей, лице.“
(В онези дни човек беше „лице“, ако се носеше модно или беше „вървежен“ из клубовете.) После започнахме да разговаряме, аз му казах къде бях преди малко, как паднах в студиото на предаването и доста добре се посмяхме и си поръчахме още питиета. И това е началото на все още силното ми приятелство с Рони Ууд.
Погледнато отстрани, това си беше най-доброто нещо, което се случи през тази вечер. Въпреки житейската логика голямата ми телевизионна поява не изстреля Good Morning Little Schoolgirl в класациите. Оказа се, че дори „По местата. Готови. Старт!“ не може да превърне сингъла ми в хит. Доста попречи и това, че „Ярдбърдс“ издадоха по същото време една версия на същото парче.
Все пак напомням, че версията на „Ярдбърдс“ достигна едва до 49 място в английската музикална класация. А и както се казва в старата поговорка - първият си е първи, четиресет и деветият е никакъв.
За това обвинявам избора на песен. Чия беше тази идея?
ОТКЛОНЕНИЕ
В което нашият герой се захласва по един доста шокиращ и отнемащ много време навик.
През декември 2010 г. достигнах до крайъгълен камък в кариерата си. Появих се на корицата на списание „Модел Рейлроудър“ за втори път. Появяването на корица на списание „Ролинг Стоун“ е нищо в сравнение с това.
През 2007-а, когато „Модел Рейлроудър“ за първи път публикува статия за това, което строя на най-горния етаж в къщата ми в Лос Анджелис, отзивите, които получих, бяха невероятни. Хора идваха и ми споделяха: „Много добре, Род. Аз от години тайно строях умалени макети на влакове, а сега, след като една рок звезда го прави, никой не се притеснява да си го признае“.
Удоволствието е изцяло мое. Мога да спомена и Роджър Долтри, с когото от години разменям мейли за неговия английски макет, както и Джулс Холанд, който редовно споделя с мен снимки и иска една моя сграда за своя макет. Франк Синатра-младши също е един от нас.
Но също така такива са и стотици хиляди други хора и аз не се срамувам, че правя макети на влакови композиции - може би съм леко внимателен, като повечето от нас, заради типичния отзвук, който се получава, за глупавите „Пуф-паф, Род“ заглавия и т.н. Аз притежавам диплома от „Националната железопътна макетна асоциация на Америка“, удостоверяваща, че съм „Експерт- строител на железопътни композиции“. Извинете, че го казвам, но те не се получават само ако правиш влакчета и релси.