Постройките, които правя, са от конструктори, или приспособени от конструктори. Три куфара с меки стени пътуват с мен навсякъде, в които куфари има бои, инструменти и модела, над който работя в момента. Големите конструкции ги правя на части и после ги сглобявам, когато се прибера. Тези куфари пътуват из целия свят. Когато резервираме стаи в хотелите по време на турнетата, изискваме голяма и удобна маса и силно осветление, и от Джакарта до Саскатун, много тихи и донякъде свободни следобеди биват прекарани в моделиране.
Когато съм вкъщи, казвам, че един ден е прахосан, ако поне малко време не изкарам в работа по макета. На жена ми Пени й харесва, понеже си стоя горе и не й се пречкам из къщата за известно време. Но това си е доста пристрастяващо - и изцяло поглъщащо времето. Светът изчезва, докато работя.
Обаче няма никакво носене на шапки с козирки, размахване на флагчета или надуване на свирки. Дори още повече, ако някой, намиращ се близо до макета, бъде хванат в издаването на влакови шумове, ще бъде изхвърлен със сила, без никакви допълнителни обяснения.
Дъщеря ми Руби наскоро се качи горе и каза, че се е замислила за следното нещо: „Ако не познавах баща си, щях да кажа, че човекът, отговорен за всичко това, е психопат“,
Ами, това си е една гледна точка. Аз предпочитам да си спомням онова, което татко ми каза. Той винаги повтаряше: „За да се чувства задоволен един мъж, има нужда от три неща, сине: работа, спорт и хоби“.
И така, в моя случай...
Работа: певец.
Спорт: футбол.
Хоби: макети на железопътни линии.
Доволен и горд.
ГЛАВА 6
В която нашият герой безуспешно продължава да развива новото си призвание сразлични популярни и не толкова популярни групи, научава важен урок за лоялността и френските празници, и свири в „Лондон Паладиум“ пред леля си Една.
И така, първият ми сингъл се срина. А отгоре на това и групата ми се разпадна. Весела Коледа и на вас.
Лонг Джон Болдри и „Хучи-кучи Мен“ спряха турнетата през октомври 1964-а.
Аз бях на деветнадесет и бях с тях около десет месеца. Ангажиментите взеха малко да намаляват, а след това достигнаха до точка, в която Лонг Джон се доближи опасно до банкрута, тъй като продължаваше да ни плаща големи надници. Той пресметна, че е задлъжнял с 3000 паунда - доста голяма сума за стандартите през 60-те. И това беше всичко. Бях разбит. Аз обичах да пея с групата. Ако става въпрос за заплата, колеги, работни условия и възможности, не бих могъл да попадна в по-добра среда за обучение. Също така, все още не бях спестил достатъчно, за да си купя кола, което беше другият смисъл на всичко това.
Но такъв беше житейският път на една банда тогава. Новостта бързо залиняваше. Откриваш една група и работиш здраво с нея, до- като ангажиментите престанат да се появяват. След това намираш друга. (И ако си голям късметлия, купуваш си кола.)
Или, дори още по-хубаво, мениджърите ти откриват нова група. Роуландс и Райт, които не искаха да стоя без работа дълго време, ме изпратиха да се пробвам като вокалист за една банда, наречена „Ад Либ“, а когато това не се получи, те ме свързаха с друга група от Саутхамптън, наречена „Соул Ейджънтс“. Бяха четирима души: един страхотен музикант на орган, който се казваше Дон Шин; Тони Гууд, който беше китарист; Дейв Глоувър на баса; и Роджър Поуп, който свиреше на барабани и доста по-късно щеше да свири из целия свят заедно с Елтън Джон. След време „Соул Ейджънтс“ издадоха два сингъла за лейбъла „Пай“, но докато аз бях с тях, доколкото си спомням, най- вече свирехме R&B кавъри: Walking Dog на Руфус Томас и Hi-Heel Sneakers на Томи Тъкър.
За придвижване групата разполагаше с напълно функциониращ микробус „Комър“, със стандартно и фабрично парно, а не с безразсъдно монтираната смъртоносна бомба на керосин при „Хучи-кучи Мен“, затова предполагам, че това си беше стъпка нагоре. По същото време, докато бях със „Соул Ейджънтс“ всяка седмица свирехме в „Маркий“ за около два месеца и ни плащаха само по 15 паунда на вечер, което си беше голямо сриване след 35-те паунда на седмица, които Лонг Джон ми плащаше в „Хучи-кучи Мен“. „Соул Ейджънтс“ бяха наети да свирят с Бъди Гай, чикагския блус китарист. През март 1965-а отидохме до Манчестър, в „Туистед Уийл“, и започнахме да свирим в полунощ, после аз си тръгнах, а останалите момчета останаха на сцената, за да свирят с Гай. Доста голям купон, такъв, какъвто си струва.