Бях очарован от Джули: вдигната коса, гримирани очи, страхотни дрехи. По-късно тя, заедно с Браян Аугър щеше да направи хит с This Wheel s on Fire и да се превърне в нещо като икона на 60-те. Тя обичаше Нина Симон и „Марта енд дъ Ванделас“, учеше френски и често четеше учебниците си в микробуса. Изживяхме няколко откраднати страстни минути в едно поле близо до „Ричмънд Атлетикс Клъб“, но нищо повече от това. Всъщност аз започнах да излизам с най-добрата приятелка на Джули, Джени Райландс, която също беше изключително красива, с дълга руса коса и както ми се виждаше по това време, притежаваше изключително екзотичен интерес за използването на грим за създаване на „загорял от слънцето“ облик. Джени имаше апартамент в „Нотинг Хил“ и там си изкарвахме следобедите, пиехме чай, ядяхме препечени филийки и слушахме албума на Отис Рединг Otis Blue отново и отново. Тя от време на време споменаваше за един свой приятел - художник на име Дейвид Хокни. Какво ли се случи с него?
Аз, разбира се, все още живеех с родителите си, но Лонг Джон великодушно ми предостави апартамента си на улица „Гудж“ за любовни срещи. Също така съм длъжник на Лонг Джон, че разшири социалните ми хоризонти през онези дни. Той познаваше Лайнъл Барт, който написа мюзикъла „Оливър!“ и една вечер ме заведе на едно парти с елегантни дрехи в дома на Барт в Челси, който бе пълен с театрални мебели - тронове и всякакъв реквизит - и където известните и добрите актьори от лондонската сцена пиеха шампанско и ядяха хапки от подноси, докато, видимо за всички през едно голямо двупосочно огледало, хората от време на време скачаха в леглото в съседната стая и правеха секс. Това да си свивам наденичка в хлебче, докато гледам неизвестна двойка да го прави, порази моята опулена деветнадесетго- дишна личност като връх на шейсетарската изтънченост.
Както и да е, най-голямото шоу на „Стиймпакет“ се случи в началото на живота на групата. През август 1964-а, Гомелски ни уреди да откриваме за „Ролинг Стоунс“ и „Уолкър Брадърс“ при едно кратко английско турне, включващо и „Лондон Паладиум“ - голяма и ико- нична театрална сцена, съвсем различна от обичайните влажни мазета и училищни танцувални зали с лепкави подове. Много повече от поклащането върху стойката за бъчва в „По местата. Готови. Старт!“, пеенето в „Лондон Паладиум“ изискваше сериозност, може би заради това този концерт привлече членове на семейството ми - по-точно братята ми Дон и Боб, сестра ми Мери и нейния съпруг, а и леля ми Една - да дойдат и да ме гледат за първи път как пея.
Не успях да намеря безплатни билети, затова се наложи да си платят - по този начин се намериха нависоко, скрити от погледа ми, отстрани на балкона. Така може би се почувствах по-добре: ако си стеснителен изпълнител, намиращ се в чувствителния начален етап от кариерата си, това да уловиш с поглед леля си Една по средата на шоуто би могло да те съсипе. Иначе киното най-вече беше пълно с пищящи момичета и надъхани момчета - там бяха за „Стоунс“ и за „Уолкър Брадърс“, естествено, макар да подскачаха и да крещяха и за „Стиймпакет“. Това беше първото ми истинско сблъскване с фенска истерия. По едно време, за притеснение на семейство Стюарт, балконът започна да подскача и като че по всяко време би могъл да се откъсне и да падне върху предните редове. На моя зет Фред скоро му писна и той скоро слезе долу, за да ги изчака във фоайето. Мери, по лоялен начин изтърпя всичко и каза, че през тази вечер за първи път осъзнала, че от мен би могло да излезе нещо.
Обаче не и от „Стиймпакет“. В един момент ни се предостави възможност да отидем на турне в Америка с Ерик Бърдън и „Енимълс“, но Джон отказа. Останах доста разочарован: умирах от желание да видя Америка, понеже тя беше дом на голяма част от обичната ми музика.
- Американската ми публика още не е готова за мен - пошегува се Джон, но доколкото аз разбирах, това си беше истински ужас и малодушие. Вместо това ние продължихме да се движим из университетите, а те скоро се оказаха, че са все по- стесняващ се кръг. Проблемът се състоеше в това, че независимо колко добри бяхме - а ние можехме да бъдем изключително добри - в края на краищата си оставахме група за кавъри, имитация на нещо по-добро. Неминуемо се появи и неудовлетвореността. Често казват, че една група е като семейство, това би могло да е вярно в зависимост от това колко често семейството ви е изморено и пияно. Онова, което е напълно вярно е това, че ако седиш в един малък микробус с едни и същи хора достатъчно дълго време и късно през нощта пропътувате големи разстояния по магистралите, напрежението най-накрая ще се появи. Мики Уолър се беше влюбил в Джули. Джули постоянно беше влюбена в някого, но никога в Мики Уолър. Рики Браун току-що се беше оженил и негодуваше на висок глас, ако трябваше да се пътува повече от един час.