Обаче се радвам, че не свирихме на Уудсток. Този фестивал направи доста хора известни, но в същото време, сякаш ги превърна в паметници. Трудно беше да се откъснеш от образа си на човек, който е „свирил на Уудсток“.
А и това щеше да е най-неподходящото време за мен да влизам в някаква роля, защото нещата започваха интересно да се раздвижват.
След едно изпълнение на „Джеф Бек Груп“ в Лос Анджелис, в лобито на хотел „Хаят Интернешенъл“, Лу Райзнър, шефът на „Мъркюри Рекърдс“ за Европа, дойде при мен. И каза:
- Хей, Джеф. Ебати страхотното шоу, човече!
Всъщност, не го каза. Но той ме попита дали бих се заинтересувал от подписването на договор за солов албум. Казах, че бих. Колко пари ще искам? 1300 паунда: цената на чисто нова, жълта, двуместна, спортна кола „Маркос“5.
ОТКЛОНЕНИЕ
Още едно отклонение, в което нашият герой разказва за любовта си към автомобилите, разказва за някои от приключенията си зад волана и си спомня за случая, при който помогна на един човек да открадне собственото му „Порше“.
Истината за мен и автомобилите е тази, казано в технически смисъл, че аз наистина не разбирам нищо. Продължават да ме молят да участвам в „Топ Гиър“, но се притеснявам, че те ще започнат да ми говорят за разпределителни валове и шасита, ще използват термини като „въртящ момент“, а аз напълно ще замлъкна.
Винаги съм обичал колите: да ги карам, да ги гледам - посланията, които изпращат, начинът, по който те карат да се чувстваш. А и имаше малко случаи в началото на кариерата ми, при които желанието да притежавам автомобил не е бил важен мотивиращ фактор. Понякога това си беше най-важният фактор. Такова беше мисленето на обществото, в което израснах: работи здраво, спестявай, купи си колата, която искаш. Така и сторих.
Както вече споменах, цялото време, през което бях при Лонг Джон в „Хучи-кучи Мен“, аз спестявах за МГ „Миджет“ - първата кола, която наистина исках да притежавам. Това беше през 1964-а, когато бях на деветнадесет. Цената на нова: 430 паунда. Слагах пари в една кутия в кухнята, когато се връщах от концерти и бях събрал към 360, изкусително близо до целта, когато един ден смъкнах кутията от горното шкафче и открих, че тя е празна. Оказа се, че баща ми бе използвал парите, за да плати данъците. Неминуемо се разочаровах много и се ядосах. Можеше да ме попита. В същото време можех да видя, че е някак неуместно аз да спестявам за кола, докато татко се мъчеше да плаща важни сметки. Поне бях успял да докажа на татко, че мога да спечеля някакви пари. Той беше преминал през период на чудене дали въобще ще мога.
И така, планът за МГ „Миджет“ пропадна, и чак през 1967-а, когато бях в „Джеф Бек Груп“, усетих, че съм в състояние да си купя първата си кола: „Мини Травълър“ втора ръка, със старата облицовка „плетена кошница“ и смъкващите се странични прозорци. Това дойде като голямо успокоение за Пийт Саундърс, един от техническите служители на Джеф, чието задължение беше да ме кара мен, както и безавтомобилния Рони Ууд из цял Лондон, и вече му беше писнало. Ако след концерт Пийт не беше на разположение, двамата с Рони включвахме тактиката за намиране на момичета в публиката, които биха ни хвърлили до вкъщи. Но най-вече таксиметровите отговорности падаха върху Пийт, който толкова силно желаеше да се лиши от тях, че когато му казах как са ме скъсали на изпита ми по кормуване (до този момент бях ходил само на един урок), той каза, че ще го вземе от мое име.
В онези дни, преди шофьорските книжки със снимки на тях, това си беше доста честа практика. И така, една сутрин Пийт се отправи към изпитния център, подписа се като г-н Родерик Стюарт от Хайгейт и издържа изпита. И аз бях щастлив, че успя. До ден-днешен, все още не съм минавал изпит по кормуване във Великобритания. (Бележка до властите: издържах изпит по кормуване в Калифорния, след емигрирането ми в Америка през 1975-а, който ми дава право да шофирам и в Англия. Просто казвам, че вече всичко е напълно законно.)
После си купих това „Мини“, Пийт беше щастлив, както и аз - изключително щастлив. Няма друго такова чувство като закупуването на първата ти кола. Това си е свобода. За мен, при подредбата на признаците за възмъжаването, това е на първо място. Забравете пиенето и секса. Те са страхотни, но шофирането дава всякакви възможности. Вече можех да отида с колата до „Мраморната арка“, да взема Сара Троуп от нейния доста луксозен апартамент и да излезем. А по-късно, да шофирам до вкъщи пиян. (Шокиращо е да си призная, но през онези дни карахме пияни доста време - а най-лошото е, че въобще не ни пукаше. В днешно време това е невъзможно.)