Нейната нервност ми даваше сили да бъда спокоен. Аз се усмихвах и тя ме смяташе за авантюриста, който искаше да вижда в мене.
— Не забравяй баклавата — казах спокойно аз.
Като се наведе отново над деликатеса, тя каза много развълнувано:
— Ти си от турската тайна служба.
Аз се усмихвах непрекъснато. Аз бях частна тайна служба, студена мутра, невъзмутим и преди всичко — тайнствен. Наглед спокоен, седях до кухненската маса, но коленете ми трепереха под масата. Нямаше време да прочета документите, които бях фотографирал. По-късно узнах тяхното съдържание.
Това беше меморандум, в който англичаните бяха събрали материал за доставките, които американците бяха дали досега на руснаците.
Беше един безкраен списък. Ако германците притежаваха този списък, той щеше да им покаже какви огромни усилия полагаха съюзниците, за да се подпомагат взаимно. По-нататък в меморандума се казваше, че в края на октомври 1943 година в Москва ще се свика конференция. „Руснаците ще настояват за влизане на Турция във войната срещу германците. Ви-шински вече е заявил, че една такава акция от страна на Турция ще извади петнадесет германски дивизии от Източния фронт…“
Мара ми сервира баклавата. Ние ядохме с апетит. Аз обгърнах момичето в магията на голямото приключение, а край нас спеше бебето на Бъск, едно малко вързопче британски живот.
— Опасността ме привлича — казах аз. — Понякога изпитвам отвращение да мамя другите, но добре, че поне ти си при мене. Правя всичко това за моята родина!
Аз се разпалвах в мисли и вяра за моето собствено значение и за моята мисия.
— Обичаш ли ме? — попита Мара.
— Да! — отговорих аз и сам вярвах в това. Бях едновременно безсрамен и несигурен.
Бях алчен в стремежа си към целта и се страхувах от пътя, по който трябваше да вървя, за да постигна целта си.
На другата сутрин постъпих на работа при сър Хю Кнетчбъл-Хюгесен.
Резиденцията на посланика се намираше на хълмовете на Джанкая. Една просторна сграда, английско владение в края на анадолската степ. До него се намираше и самото посолство. Бъ-тлерът (той се казваше Зеки) трябвате да ми покаже къщата. От него узнах, че сър Хю предпочита да работи повече в частния си кабинет, отколкото в посолството. Вероятно той пазеше там и секретни документи.
Работният кабинет се намираше на първия етаж. Точно под него беше кухнята. Обаче килимът в кабинета щеше да заглушава стъпките ми. Никой не би чул, ако някой се движеше в кабинета на сър Хю в негово отсъствие. Това беше моята първа мисъл. До кухнята в партера се намираха стаите на прислугата, също и малката скромна стаичка, която бе определена за мене. Аз веднага прецених разстоянията между отделните стаи. Коридорите в отделните етажи биха дълги. Две стълби водеха от партера нагоре за втория етаж — при нужда можех да избирам. В преддверието на партера бяха ока-чени две картини — на крал Георг VI и на кралицата. По която и стълба да бързах за моята стаичка, трябваше да мина покрай една от картините. В случай на нужда би могло да се скрие нещо зад тези картини.
На втория етаж се намираха отделните спални на съпружеската двойка и спалнята на тяхната дъщеря, както и отделните бани на господарите. Установих, че от банята на посланика до моята стая се отива за не повече от една минута, а от банята до работния му кабинет, който беше на етажа по-долу — за около три минути, без да се движа бързо. Оттам до моята стая имаше още две минути. Бях сигурен, че негово превъзходителство принадлежеше към хората, които се къпеха с удоволствие. В това ние си приличахме много, колкото и да би го засегнало това. Тъй като моето задължение беше да му приготвям банята и да му помагам при обличането, щях да имам време да взема ключа от касата, който той най-вероятно носеше в себе си. Това беше моето второ заключение.
Бътлерът предаде спалнята и гардеробите на моите грижи. След това ме остави сам. В гардеробите намерих 25 костюма — официални, празнични, всекидневни и спортни. Имам слабост към хубавите платове. Моите пръсти се плъзгаха по костюмите на посланика с любов. От гардеробите се носеше едва доловимо тръп-чиво ухание от мъжки парфюм. Пръстите ми се плъзнаха в джобовете на костюмите. Намерих само таблетки за урегулиране на храносмилането.
Върху масата за обличане лежеше една започната рисунка. Тя представляваше изгледа към града от прозореца на спалнята надолу по хълма. Наслаждавах се на лекотата на ръката, която бе направила тази рисунка. Сър Хю беше художник-артист. С рисунката в ръка пристъпих към прозореца, отворих го. Вдишах дълбоко приятния въздух. Есента е най-хубавото годишно време в Анкара. Палещата, изсушаваща и парализираща горещина на лятото е забравена. Небето е ведро синьо. Температурата мека, а вечерната хладина освежаваща. Гледах надолу към тополите в подножието на хълма, видях игрището за тенис на посолството. Когато сър Хю щеше да се занимава там със своите спортни игри, аз щях да използувам времето за своите намерения. Това беше моето трето размишление.