Така ме бе видял Мойзиш. Аз чувствувах неговите подценяващи погледи, усещах неговото нямо учудване, че Йенке ме бе оставил сам в салона.
— Информиран ли сте? — запитах аз.
Той поклати глава. Очаквах търпеливо. Тук аз бях предаван от ръка на ръка като някакъв формуляр. Това беше допълнително изпитание за нервите. Той не ми повярва, когато повторих моята история. Виждаше се по лицето му. Смяташе за невъзможно да бъда камериер на британския посланик. Моето искане за двадесет хиляди лири стерлинги той отряза с една усмивка.
— Как се казвате? — запита той.
— Това ви е безразлично. Питайте г-н Йенке.
— Трябва да видя първо филмите, преди да поискам да ми изпратят парите от Берлин.
— Ще се обадя на 30 октомври в бюрото ви, в 15 часа. Ще се обадя с име „Пиер“…
— Значи вие се казвате Пиер?
— Вашият портиер се казва Петър. Затова из-веднаж ми дойде на ум Пиер. Само едно хрумване и нищо повече. Ако получите парите, обадете ми по телефона, че можем да се срещнем.
— Къде?
— Зад посолството в къщичката на градинарите.
— Вие тук познавате всичко много добре.
— Естествено. Ще бъда там в 22 часа. Може да ме вземете оттам. Ще ми покажете парите, а аз ще ви дам филмите. Веднага може да ги промиете — предполагам, че имате такава възможност в посолството?
— Да.
— Докато разгледате филмите, аз ще чакам. Парите можете да ми дадете чак когато прегледате филмите и прецените, че те си заслужават цената. Това е „честна игра“. Или?…
Моята увереност го убеди. Изведнаж започна да смята невъзможното за възможно.
— Още едно желание — казах аз спокойно, — имам нужда от един нов апарат „Лайка“. Освен това имам нужда от филми, които вие трябва да ми доставяте. Винаги когато ще ви предавам снимки ще получавам от вас нов филмов материал. Не бих искал да бъда хванат при купуване на филми.
Сега той слушаше много внимателно.
— Берлин никога няма да се съгласи на такава голяма сума…
— Това е ваша работа — казах аз. — Моля, бъдете така добър да загасите всички лампи вън в коридора и антрето. Искам вече да си вървя.
Изглежда, той искаше да ми постави още въпроси, но аз станах. Бях на края на силите и нервите си. Цялата тази история ми се видя изведнаж невероятна и смешна. Усещах как ме обхваща истерия.
Мойзиш се поддаде на моята увереност. Загаси светлините в коридора. Дясната ми ръка здраво стисна филмите в джоба. Ако беше ми задал още един въпрос, щях да ги хвърля пред краката му вероятно с някакъв див смях и безкрайно облекчение, дори да ги бе взел и без да плати.
Бях благодарен на тъмнината на нощта, която ме погълна.
На другата сутрин от германското посолство бе изпратена шифрована телеграма:
До министъра на външните работи на райха — лично. Секретно за райха.
Изпращам предложение от служител в английското посолство — камериер при английския посланик в Анкара — да доставя на тукашното посолство оригинални документи със секретно съдържание във фотокопия. За първото предаване на 30 октомври той иска 20 000 лири стерлинги в банкноти, за всеки следващ филм — 15 000 лири стерлинги. Очаквам нареждане да приемем ли предложението. В случай на съгласие исканата сума трябва да бъде изпратена тук до 30 октомври чрез специален куриер. Така нареченият камериер е бил преди години на същата работа при съветника на посолството Йенке, иначе е неизвестен.
За тази телеграма аз узнах десет години по-късно.
Също и отговора, който бе ми повишил настроението, прочетох тогава, когато всичко бе отдавна минало.
До посланника фон Папен — лично. Секретно за райха.
Приемете предложението на английския камериер, като бъдете много предпазливи. Специален куриер пристига в Анкара на 30 преди обед. Очаквам веднага съобщение след предаване на документите.
По времето, когато ставаше тази размяна на телеграми, аз седях в Анкара Палас и пиех, без да мога да се напия. Това бяха за мене дни на страшно напрежение. Не трябваше да загубвам ума си. Решаващата стъпка бе направена, връщане назад нямаше. Но чакането до 30 октомври ме съсипваше. Точно по това време трябваше да бъда много по-внимателен като камериер, отколкото друг път. На 29 октомври Турция празнува своя национален празник. В навечерието на празника в турското министерство на външните работи се дава прием за дипломатите, на обед целият дипломатически корпус се представя на президента Инюню, следебед на хиподрума става големият военен парад. Едно от моите задължения беше да приготвя предписания за съответния прием костюм за сър Хю Кнетчбъл-Хюгесен в безупречно състояние, грижливо изгладен и изчеткан, да бъде готов на минутата.