Един единствен път по-късно сър Хю бе заявил кратко:
„… ядката на историята сигурно е вярна. Цялата история се разигра за около шест месеца. Няколко дни след като бяхме открили какво става можахме да пресечем работата. Малкото име на камериера беше Елиаза. Фамилното му име не мога вече да си спомня. Естествено, преди да бъде назначен, той бе проверен от посолството по всички правила. Мисля, че той работеше в посолството, преди още да дойде при мене. След тази история той бе уволнен или му бе даден отпуск. Елиаза изчезна. Никой не знае къде е отишел…“
Аз не бях изчезнал! Сър Хю би могъл да ме види тогава, когато трябваше да напусне своята резиденция. Аз стоях на улицата. Колата му спря пред входа. Сър Хю се показа на главния вход — един дипломат, който не допускаше да се забележи по лицето му вълнение.
По-добро ли беше неговото напускане от моето? Аз минах през задния вход, той минаваше през главния. Аз носех куфара си сам, той не трябваше да се грижи за своя багаж. Аз бях слязъл пеша надолу по хълма в града, докато той се плъзгаше безшумно в тежката си кола покрай мене. Сър Хю седеше високо изправен на седалките и не ме видя. Аз свалих шапката си за поздрав.
Чувствувах безсмислието на моя нов живот. Какво значение имаха прегръдките и възхищенията на Айка, когато и подарявах накити? Какво значеше учтивостта на келнерите в Анкара Палас, която купувах с големи бакшиши? Аз не можех нищо: нищо не бях научил — имах само пари. Сега се наричах „търговец“, станах търговец на стари автомобили. Не можех да се откажа от колите: В салона на Анкара Палас въртях моята търговия. Там четях и вестниците.
Там изрязвах обявленията, в които се предлагаха коли.
В едно от обявленията беше даден телефонният номер на собственика. Този номер ми беше познат. Това беше телефонът на Бъск, първия секретар на британското посолство. Блазнеше ме мисълта да установя дали той знаеше, че аз бях Цицерон, или тайната служба и сър Хю бяха взели мерки да не знаят повече хора, отколкото беше необходимо.
Отидох в частното жилище на Бъск.
— Интересувам се за колата — казах аз. Бъск ме прие в своя салон. Той ме гледаше изненадан. С удоволствие чувствувах моето безсрамие.
— Вие ли сте този?
Поклоних се:
— Аз сега търгувам със стари коли, сър. Търговията върви много добре.
Действително ли той не знаеше нищо или само се владееше така добре?
Той учтиво се осведоми за моето здраве. Отговорих, че се чувствувам отлично.
— За колата, която аз знам, ли се отнася обявата?
— Да.
— Предлагам ви триста лири стерлинги, сър, ако сте съгласен.
Той се съгласи. Елегантният ми костюм, изглежда, го караше да недоумява.
— Мога ли още веднаж да видя колата?
Отидохме в гаража. Огледах колата, гумите, тахометъра, тапицеровката.
— Добре е поддържана — казах аз.
Бъск стоеше, без да трепне. Беше много интересно да сключваш с него сделка.
— Как е момичето, което гледаше бебето, сър?
Отворих капака на мотора, докато той ми отговаряше:
— Тя се запозна в Лондон с един американец. Сега е в Щатите.
Наведох се над мотора, чувствувах особено умиление, като узнах, че Мара не тъгува вече за мене.
— Омъжена? — запитах аз и затворих капака на мотора.
— Омъжена, плюс бебе — отговори Бъск.
Личеше, че не говори с удоволствие с един бивш гаваз за бивша прислужничка.
— Взимам колата — казах аз и му броих триста лири стерлинги.
Не исках да го измамя. Това бяха пари, които бях получил от германците. Смятах, че това са истински пари. Откъде можеше да знае Бъск, а също и аз, че това са били фалшиви лири стерлинги, които разменихме при нашата търговия.
Мислех, че моите пари са несметно богатство. Пазех ги и ги пилеех едновременно, както можеше да прави само човек, който дълго време е бил беден, за да може вече хладнокръвно да пресмята всичко.
Парите бяха минали по странен път, който бе започнал в Турция. В началото на войната турски тъкачници доставяха ленено платно на Германия. Германците внасяха този лен, защото такъв и от същото качество не се намираше в тяхната страна. Тези турски ленени платна бяха преработвани в Германия на ленена хартия от същия вид, който английската банка употребяваше за своите банкноти — лири стерлинги.