Първата крачка за фалшифициране бе направена.
В концентрационния лагер Ораниенбург бяха избрани между концлагеристите специалисти от всички националности. Те бяха настанени в отделен блок и бяха заобиколени от специални грижи. Това бяха първокласни гравьори, печатари и специалисти по банкноти. От преработените в хартия турски ленени нишки те произвеждаха английски лири стерлинги.
Целта на германците е била да разпространят банкнотите в огромни количества в неутралните страни, за да могат по този начин да ударят чувствително английската валута, даже да я разтърсят из основи. Отдел VI от службата за безопасност на райха в главната квартира обаче, към който принадлежеше и Мойзиш, извлече от това още една допълнителна облага: понеже валутата, с която трябваше да заплащат на своите агенти, беше оскъдна и наличните истински банкноти далеч не достигаха, то рискованата работа на тези агенти бе заплащана с фалшиви пари!!!
Германците предложиха своите фалшиви банкноти на проба. Изпратиха посредник в Швейцария. В една швейцарска банка той заявява, че между банкнотите, които притежава, се съмнява за фалшификати и моли да бъдат подложени на проверка. Швейцарците изследват банкнотите в продължение на три дни по всички правила на изкуството. Те идват до заключение, че банкнотите са без съмнение истински. За да бъдат съвсем сигурни, швейцарците изпращат даже серийните номера, датата на издаването и подписите на банкнотите на английска банка. В отговора от Лондон се казва, че дадените серии са действително в обращение.
Фалшификатите бяха издържали успешно изпита.
Когато в края на февруари 1945 година Турция влезе във войната на страната на съюзниците, всички доставки на ленено платно за Германия бяха отдавна преустановени. Междувременно обаче досегашният износ беше изпълнил богато своето предназначение.
През май 1945 година бе алармирано американското разузнаване в Австрия. Беше съобщено, че селяни от околността са извадили големи количества пари — банкноти — от река Траун. Американското разузнаване блокира цялата околност, започна само да хвърля мрежите — и извади около двадесет милиона лири стерлинги от реката.
Американското разузнаване намери един бивш затворник-концлагерист на име Скала. Но Скала говореше с нежелание, страхуваше се, че като е взел участие във фалшификацията, макар и принуден насила, е извършил престъпно, наказуемо деяние. В края от неговия разпит се разбра, че са били отпечатани фалшиви банкноти на стойност около сто и петдесет милиона лири стерлинги.
Английската банка беше веднага осведомена. Тя мълчаливо изтегли от обращение сериите, които бяха служили за модел. Официално не бе съобщено нито дума. Англия се страхуваше от вълнението, което би могло да настъпи и сега на международния валутен пазар. Германски съучастници по акцията за фалшивите пари направиха признания, че фалшиви лири стерлинги на стойнсст двадесет и пет милиона германски марки са били прекарани на черно в Турция, отчасти за да бъде разтърсена британската валута, отчасти за да бъде заплатено на един агент, който е работил за германците.
Този агент беше Цицерон, а Цицерон — това бях аз!
Никаква гласност не се даде в обществото за разследването и мерките, взети от английската банка. Не подозирах, че аз, който бях измамил сър Хю, същевременно бях измамен от германците! Съкровището, което аз така ревниво пазех, не притежаваше даже материалната стойност на турския лен, от който беше произведено. Парите ми не представляваха никакво несметно богатство. Без да зная, аз бях един беден човек!
Ако бях водил дневник по онова време, той щеше да бъде изпълнен с бележки за блестящи успехи.
„Целта е постигната! Играта с опасността е възнаградена. Развод с жена ми! Това трябваше да дойде неминуемо. Бях великодушен към нея, също и към четирите си деца. Това е напълно естествено. Те живеят сега в едно удобно жилище, ксето никога не биха могли да сънуват. Всъщност аз не съм толкова лош човек! Езра, моята бивша приятелка, следваше университет на мои разноски. Мара, моята бивша любовница, беше получила толкова много от мене, че беше станала добра партия за женитба с американеца. Бившата ми жена и децата също са добре и осигурени материално. Моята съвест? Моята съвест беше спокойна! Англичаните не предприемат нищо. Може би, за да запазят репутацията на своя собствен посланик. Един евентуален процес срещу мене би донесъл на англичаните повече подигравки, отколкото полза. Аз съм богат, независим. Моята приятелка Айка — прекрасна фигура, по-висока от мене. Мога да си позволя този лукс! С парите си надминавам всички! Германците загубиха войната. В края на краищата това се предвиждаше. Но какво ме засяга това изобщо? Животът продължава преди всичко за мене! Сега живея в Истанбул!