С моята хубава, скъпа приятелка Айка пътуваме често. Бях в Бурса. Прекрасно място! Тук ще превърна мечтите си в действителност! Ще построя един хотел по швейцарски модел. Сборен пункт на висшето общество, което щеше да бъде мой гост! Айка се учудва на моята жизненост: «Ти си голям човек!» — често ми казваше тя. Аз не я обичам. Но с нея мога да се покажа навсякъде…“
Това би било дневник, пълен със самохвалство, пълен с гордост и пълен с непознаване на действителността.
Отказах се от търговията със стари коли. Един предприемач-строител от Истанбул се заинтересува от моите намерения. „Базна и Ютцемел“ се наричаше фирмата, която ние основахме. Дадох да напечатат бланки за фирмата, внушаващи респект. В тях бяха отбелязани контото и телефонният номер — банкови връзки: Холандска банка, Истанбул. Базна и сие. Големият предприемач бе създаден вече. Никой не се интересуваше откъде идвах, откъде имам пари, каква професия имах. Поведението ми беше, уверено и самонадеяно. Излъчвах аромат на най-скъп сапун, отдавна бях забравил, че някога съм бил гаваз.
Получих една правителствена поръчка, построих новата сграда на пощата за колетни пратки в Истанбул. Фирмата ми цъфтеше. Вечерях с висши държавни чиновници. Градското управление на Бурса ме потърси. Даваше се на търг строежът на едно ново училище. Архитекти и предприемачи работеха за мене, правеха планове, предложения, модели. Всички документи подадох в Бурса. Спечелих поръчката. Училището беше построено. При тържественото освещаване, на което присъствуваха всички величия на града, училището беше наречено „Хасим-Искам“. Първият контакт с Бурса бе вече установен. Там имаше един почтен хотел „Челик“. Ползуваше се с добро име, но беше остарял.
— Би трябвало да се влезе във връзка със собственика, да се разберем с него. Градът има минерални извори. В цял свят хората искат да забравят войната. Международният туризъм ще се разшири много, днес още не можем да си представим това. Тук трябва да бъде построен грамаден хотел! Бурса е най-подходящото място в Турция. Трябва да го построим до стария „Челик“. Ще бъде най-изисканият хотел на Турция. Ще го наречем „Челик Палас“ — така говорех на моя съдружник. Моите планове му се виждаха много рисковани, отивах много далеч в бъдещето, което надминаваше неговото въображение и възможности.
Разделих се с него. Намерих нов съдружник — Ниази Акар. Нови планове. Нова фирма: „Базна и Акар“. Нов проект: хотел „Челик Палас“. Това беше едно начинание толкова огромно, че без правителствена помощ не би могло да бъде разрешено и изпълнено.
Айка беше винаги на моя страна — усмихната, въздържана, завладяваща. Аз й обяснявах величието на проекта.
— В тези минерални бани на лечение са идвали някога римските императори. Ти познаваш хората! Те обичат да лекуват болките си на бани, които още в древността са донасяли облекчение на хората. Летен и зимен сезон, разбираш ли?
Айка поклащаше чашата с уиски и ледените късчета леко звънтяха.
Показах й околността на града. Климатът беше прекрасен. В овощните градини растяха праскови, от които всяка тежи по половин килограм. Улудаг, който се извисява над града, е висок 2543 метра.
— Това ще е рай за скиорите! Разгръщах пред Айка скиците и чертежите, които бяха направили моите архитекти.
— Сградата ще бъде издигната върху един минерален извор. Лечебни бани в собствената сграда. Пет етажа! Сто и петдесет стаи с двеста легла. Всяка стая с отделна баня, телефон, всички удобства. Един просторен, обширен салон — аз имам слабост към салоните на хотелите. Прекрасно е да седиш в един такъв салон и да наблюдаваш хората.
Бях толкова близо до осъществяването на моите мечти, с ръка да ги хванеш. Айка галеше ръката ми и се усмихваше.
В Истанбул, в банките, между търговците и сред властите беше настъпило обаче безпокойство. Тук и там, на някои места, се беше чуло, че в обращение се намират фалшиви лири стерлинги. Търговци, на които е било заплащано по сметка с лири стерлинги, в процеса на общата нарастваща нервност бяха направили необходимото да изпращат всяка банкнота за проверка.
За една по-голяма доставка от натриева основа (сода каустик) търговецът Исмаил Караали заплати на търговеца Авадис една доста висока сума в лири стерлинги — банкноти. Един приятел на Авадис, на име Бурхан, който отиваше по търговски сделки в Швейцария, взел няколко банкноти със себе си, за да ги проверят в някоя швейцарска банка по поръчение на Авадис. Швейцарската банка проверила отново и още веднаж най-основно, но за да е съвсем сигурна, изпратила банкнотите в английската банка. Повторили случая с подставеното лице на германците, но този път резултатът беше съвсем друг.