Парите, които бяха минали от Караали през Авадис и Бурхан за контрола в Лондон, бяха обявени за невалидни. Банкнотите от лири стерлинги бяха фалшиви! Когато Бурхан се връща в Турция, бил арестуван. Той посочва Авадис. Полицията отново се намесва. Авадис споменава Исмаил Караали като човек, който с тези пари е заплатил една сметка. Караали бива задържан и закаран при следователя. Срещу него, Авадис и Бурхан се възбужда дело за разпространяване на фалшиви банкноти.
— От кого сте получили тези лири стерлинги?
Караали не размислял много. Той показал на следователя счетоводните си книги. Оттам се вижда неговата връзка със строителното дружество, което строи в момента хотела Челик Палас в Бурса с подкрепа на правителството.
— Вие искате да твърдите, че сте получили парите от един консорциум, в който участвува държавата?
Следователят беше предвидял скандала, който можеше да избухне. Най-големият курортен хотел на Турция, бъдещата гордост на туристите, една постройка, в която държавата беше съдружник, се строеше с фалшиви пари? Властите изпаднаха в паника.
Аз живеех в няколко стаи в един хотел в Бурса. Вечерта, в която настъпи краят, седях с двама архитекти. Уговаряхме точно изгледа на фасадата на Челик Палас. До първия етаж щеше да бъде употребен червен пясъчник, останалите четири етажа — измазани в сивозелено.
Извикаха ме на телефона. Апаратът беше до прозореца. През него се виждаше постройката. Хотел Челик Палас беше вече издигнат до големия салон за хранене, който се намираше на първия етаж.
Обадих се на телефона. Чух възбудения глас на моя съдружник. Полицията била при него. Струваше ми се, че не разбирам нищо: имуществото на фирмата конфискувано. Моят разум отказваше да възприеме унищожаващата действителност.
— Плащали ли сте на търговеца Исмаил Караали сметки с банкноти лири стерлинги?
— Разбира се. Нищо не разбирам.
— Парите са фалшиви!
Гласът на другия край на телефона секна. Думите се забъркаха в едно неразбираемо викане. Аз въобще нищо вече не чувах. Положих слушалката на място. Един час по-късно ме намери Айка. Архитектите й казали, че съм припаднал, не могат да си обяснят причината, бил съм като луд.
Айка дойде и постави нейните въпроси. Хладно и обективно. Аз й отговарях, но днес не мога вече да си спомня какво. Не бях възбуден, бях затъпял и равнодушен. Айка разбра по-ясно от мене какво означаваше телефонният разговор.
Оше същата вечер тя ме напусна.
СЪНЯТ СВЪРШИ
Щастието не се усмихна на никой от замесените в случая „Цицерон“. Служителите на германското посолство след скъсване на дипломатическите отношения бяха държани в един вид почетно интерниране. На края бяха натоварени на шведския параход „Дронтингхолм“. Още по време на пътуването в Средиземно море те бяха изненадани от края на войната. Параходът спря в Ливерпул и англичаните арестуваха тези, които смятаха за опасни. Между арестуваните беше и Мойзиш.
Месеци наред той беше задържан в един сборен лагер за „противникови специалисти“ и подложен на разпити — ден и нощ, до изтощение.
— Кой беше Цицерон?
— Истина ли е, че се касае за камериера на британския посланик?
— Знаете ли неговото истинско име?
— Заплатихте ли неговите услуги с фалшиви пари?
— Вие твърдите, че не сте знаели нищо за акцията с фалшивите пари? Не ви вярваме! Кажете истината. Колко пари е получил той от вас?
— Опишете мъжа! Не ви вярваме, че не знаете истинското му име. Как се казваше? Кажете името му. Името! Името…
Те не можаха да узнаят нищо от него, нищо, което би ги задоволило. След много месеци те го пуснаха, един измършавял мъж, който беше щастлив, че най-после отново може да бъде свободен.
Той се върна в своята родина Австрия. Седемнадесет години след нашето общо приключение го видях отново в Инсбрук. Ние студено се усмихнахме, наблюдавахме се любопитно един друг, за да разберем какво е направил животът от нас. Ние не усещахме никаква особена симпатия един към друг. Нашата голяма авантюра беше напразна и за двама ни. Другите?
В 1949 година ми попадна един американски вестник „Филаделфия Енкуайър“. Там бе напечатано едно интервю с мистър Джордж Х. Ърли. Припомних си всичко, каквото знаех за него. Личен приятел на президента Рузвелт, губернатор на Пенсилвания, посланик на САЩ във Виене, след това в София. През време на войната специалист по балканските въпроси на американците, официално военноморски аташе при американското посолство в Турция, в действителност специален пълномощник на американското разузнаване. Човекът зад кулисите. Човекът, който дърпаше всички конци. Човекът, който беше се грижил за това Корнелия Кап да бъде повикана в Анкара от София, за да работи там за американците.