Корнелия, този разкъсан нещастен човек, живееше в Чикаго при съпрузите Кутандин…“
„Тя ни разказваше за Анкара — пишеха Кутандин. — Била издала германския шифър и всички тайни съобщения от германското посолство на американците. През април 1944 година трябвало да напусне Анкара. Напуснала града с голямо нежелание, понеже нощният живот там бил много вълнуващ и освен това имала една голяма любов. Ние й съчувствувахме, но тя се показа особено момиче, което можеше да разболее някого със своите нервни кризи. В стаята си беше складирала един куфар с шоколад. Живееше в постоянен страх да не умре от глад. Един ден намерихме половината от сладкишите под кревата наядени от мишки. Тя разказваше винаги за един млад мъж, младежката й любов, когото срещнала в Анкара. Направила всичко, за да го открие в Америка, докато накрая узнала, че той вече не е между живите. При нас тя се запозна по-късно с Бил Горман, който живееше в същата къща. По-късно двамата се ожениха. В 1947 година, когато Корнелия узна, че баща й е починал, избяга в кухнята и отвори всички кранове на газта, за да сложи край на живота си. Ние бяхме на горния етаж и усетихме миризмата на газ. Когато я изнесохме от кухнята, тя беше вече в безсъзнание. Въпреки всичко тя дойде на себе си. Крещеше и плачеше: «Вината е моя! Заради мен той умря!» Тя вярваше, че нейният баща е умрял от мъка. Корнелия всяка седмица беше контролирана от ФБР…“
Аферата „Цицерон“ беше като проказа, която заразяваше с нещастие всеки, който имаше някакъв допир с нея. Намирах едно извратено успокоение в това, че не бях единственият, който бе измамен от съдбата. Жадно поглъщах всички съобщения, които разказваха какво беше станало с другите съучастници.
Рут Кутандин, дъщерята на съпрузите Кутандин, при които Корнелия беше живяла, се беше преместила в Холивуд. На там водеха и следите на Корнелия Горман, родена Кап. Нейният мъж Бил си беше намерил работа в Лос Анжелос.
Съобщението на Рут Кутандин гласеше:
„Те живееха на Бичъууд Драйв. Корнелия не беше лош човек. Тя можеше да бъде много мила. Понякога я обхващаше тъга. Тя стана майка на две деца, но не намери спокойствие. Аз видях как една вечер изпи сама цяло шише ракия. Страхуваше се да не стане алкохоличка. Тук има една организация, която се грижи за спасението на пияници. Там беше излекувана Корнелия. Но аз мисля, че сега тя е фанатично религиозна…“
Месеци наред търсех Корнелия Кап. Намерих Пинки, келнерката, Кутандин — нейните наемодатели — и те всички се опитаха да ми помогнат да разбера какво представлява Корнелия Кап, която аз някога бях мразил. Накрая получих и описание на къщичката, в която живее сега тази жена, която някога ме бе преследвала.
„… Това е една малка къщичка в близост на пристанището Сан Диего, непосредствено до военноморската база на САЩ, недалеч от брега на Тихия океан. Къщичката е много хубава. Децата на Корнелия са спретнати и чисти. Тя самата изглежда спокойна, понякога обаче с привидно спокойствие. Говорят, че тя усърдно посещава творческите вечери на армията за спасението на пияниците и че в тази насока тя прави много добрини. На посетителите в нейната къща прави впечатление, че във всяка стая висят надписи като: «Бог прощава!»“
Моето собствено жилище? То е в една малка странична улица, далеч от шума на големия град. Зюлали Чешме сокак е задънена улица, мръсна, далеч от елегантните улици и квартали.
Когато се прибирам, трябва да изкача една стръмна каменна стълба за втория етаж, трябва да мина през тъмен вход, през тъмна врата.
Зад нея живее един еснаф: столове с цветя, диван с цветя, семейно щастие с цветя. Една жена, четири деца, един мъж на петдесетина години, който обича сладко кафе и ликьор. Когато погледна в огледалото, опитвам се да си представя някогашния авантюрист, безскрупулния мъж с блестящите мечти. В действителност виждам само един плешив, пълен с грижи човек, който живее с една двадесет години по-млада жена от втория брак. От време на време ме посещават и моите четири деца от първия ми брак.
Един авантюрист с осем деца! Един богат с деца шпионин, когото смятаха за най-опасния през Втората световна война! Не обичам да гледам в огледалото! Няма, не съществуват вече никакви причини да съм суетен! Моето жилище, облечено в цветен кретон — това беше моята цел, която бях постигнал.
Имаше някога една жена, която беше се учудвала на моята жизненост: усмихващата се, хладна, пресметлива Айка. Моята жизнерадост падна по пътя. Тя бе разрушена в борбите с полицията, с правосъдието, с кредиторите ми.
— Вие сте разпространявали фалшиви пари!
— Аз не знаех, че това са фалшиви пари!
— Вие сте измамник!