Големите услуги, които съм направил с риск на живота си, на свободата си, на меето съществуване, на моето име, ми бяха заплатени с фалшиви английски лири стерлинги в банкноти…“
Писмото стана дълго, подробно, унизително, диктувано от горчивата нужда. То завършваше:
„… смея ли, поради гореизложената причина, да се надявам за едно скоро и благоприятно разрешение на моята молба и Ви моля да приемете моята най-дълбока благодарност и израз на моето собствено високо почитание, дълбоко предан…“
След много месеци получих отговор, изпратен от Министерството на външните работи, Бон.
„В отговор на Вашето писмо от 16 април 1954 г. Ви съобщаваме, че Министерството на външните работи провери Вашия случай. Министерството не ще пропусне случая да ви осведоми по-късно. По нареждане…“
Подписът беше нечетлив.
След четири месеца получих кратко писмо.
„Относно претенциите към германския райх. Министерството на външните работи съжалява, че не е в състояние да предприеме нищо във връзка с Вашето изложение…“
Аз все още живея.
Купувам, продавам. Не напразно съм леван-тиец по произход. Ние винаги падаме на краката си, макар и подът, на който падаме, не винаги да е постлан със скъпоценни килими.
Миналото лято ходих с Дуриет в Бурса. С омнибус по павирани шосета.
— Тук е прекрасно — каза Дуриет тихо.
Аз й показах плантациите с праскови, Улудаг, минералните извори. Отидохме в Челик Палас. Това беше прекрасен хотел. На портала стояха двама лакеи, облечени в небесносиньо, които сръчно отвориха вратата пред нас. В просторната ниска зала седнахме в дълбоки, меки столове, разгледахме палмите в тежките саксии, веселото движение на гостите, проспектите, които лежаха на масата за пушене.
Прочетох проспекта на Дуриет. Дуриет мълчаливо слушаше. От първия етаж се носеше лека музика в залата. Оркестърът свиреше виенски валс.
— Ако са продължили да строят по-нататък по моите планове, то салонът за хранене е в липово-зелено и таванът се крепи на единадесет колони — казах аз.
Останахме един час в залата. След това напускахме хотела. Нищо не консумирахме и не запитахме и за стая.
Това беше много екстравагантен хотел. Аз не можех да си позволя лукса да отседна в него.
ОЩЕ НЕЩО ЗА ОПЕРАЦИЯ „ЦИЦЕРОН“
Втората световна война е едно от големите събития в най-новата история на човечеството. Много факти и събития от историята на тази война още дълго ще вълнуват човечеството. След войната редица факти по една или друга причина бяха осветлени тенденциозно, други — едностранчиво, трети бяха поднесени така, както са ги видели участници или изпълнители. Но истинските причини за тях, замислите на управляващите кръгове остават неизвестни или за тях можеше да се съди по догадки, като се съпоставят редица други ходове.
За широките народни маси в социалистическите страни не е тайна, че управляващите кръгове на западните страни начело с У. Чърчил дълго протакаха откриването на втория фронт. Английският премиер по всевъзможни начини се опитваше да спаси хитлеристка Германия от пълен крах, за да може отново да я използува като щит срещу Съветския съюз след войната. Не е ли операция „Цицерон“ един негов ход в тази насока?
Операция „Цицерон“ бе изпълнена в Турция по време на Втората световна война. Цицерон, за когото се вдигна твърде голям шум на Запад, действува шест месеца — от края на 1943 до април 1944 г. Досега за този случай на българския читател е известно от книгата на Л. Мойзиш — „Случаят Цицерон“, — издадена от Националния съвет на Отечествения фронт. Авторът по това време е сътрудник на хитлеристкото разузнаване в Анкара. Сега ние поднасяме спомените на самия Цицерон — Елиаза Базна.
В своята книга Л. Мойзиш излага начина, по който камериерът на английския посланик в Анкара сър Хю Кнетчбъл-Хюгесен си предлага услугите на немците. По-нататък Мойзиш пише: „Операция «Цицерон» даде в ръцете на ръководителите на хитлеристка Германия такива изчерпателни сведения, каквито едва ли са успявали да получат по каналите на разузнавателната служба някои военни ръководители в миналото.“ Действително за шест месеца Цицерон предава на Мойзиш документи, от които на Хитлер и неговите приближени стават известни плановете на съюзниците и тяхната бъдеща политика, начертана на трите важни срещи в Москва, Кайро и Техеран между ръководителите на съюзниците.