Мойзиш признава, че провалът с Цицерон става в резултат на предателството от страна на неговата секретарка, която се оказва агентка на американското стратегическо разузнаване. Той не я назовава с истинското й име, но ние сега знаем, че става въпрос за Корнелия Кап.
Такава е версията според книгата на Л. Мойзиш.
Елиаза Базна в своята книга ни разказва по-подробно своята дейност като камериер. Той надълго и нашироко ни разказва за начина, по който се е добрал до касетките със секретни документи на сър Хю.
Наистина успехите на Базна са изумителни, невероятни. Може би не случайно в Берлин дълго не вярвали, че това са истински документи. „Това е много хубаво, за да бъде истина!“ — казва Рибентроп. Но специалистите установяват достоверността на материалите. След като имаме спомените на измамения камериер, ние се убеждаваме, че невъзможното е станало възможно.
Но сега пред нас възникват редица недоумения и въпроси от друго естество. Как е възможно сър Хю Кнетчбъл-Хюгесен, един от най-опитните и доверени дипломати на Англия, да оставя така безгрижно документите си и да не забелязва какво върши под носа му неговият камериер. Това е невероятно! Възниква въпросът: всичко ли е казал Базна?
За случая „Цицерон“ през последните двадесет години се писаха различни предположения. Неотдавна във френския печат от Жан Мари Масено бе публикувана нова версия за операция „Цицерон“, която, макар и неподкрепена с нови документи или показания на свидетели, представлява интерес за читателя, след като е прочел спомените на Елиаза Базна.
В началото на 1943 година, след разгрома на хитлеристките армии при Сталинград, Съветската армия премина в решително контранастъпление. Само за три месеца тя направи един огромен наскок от около 650 км. Бяха освободени Курск, Белгород и при Харков бе нанесено ново поражение на хитлеристките войски.
За Чърчил става ясно, че нищо не е в състояние да спре вече настъплението на съветските войски. Той разбира, че пред Съветската армия се открива перспективата да освободи европейските страни от хитлеристки гнет. „Чърчил разбираше, че е дошел моментът, желан във военно, но опасен в политическо отношение…“
За да попречи на русите да влязат в Централна Европа, „Чърчил притежава само един коз — да постигне компромисен мир с Германия“. Ходът на войната и развитието на политическите събития го тласват към авантюра. Неговите опити да отвори очите на този „наивен американец“ — Рузвелт — нямат успех. Американското „добродушие“ се оказва по-силно от британската „трезвост“. В това отношение противоречието между Рузвелт и Чърчил било пълно. По мнението на английския премиер, формулата „безусловна капитулация“, с която бил съгласен Рузвелт, ще „обедини немците около Хитлер и ще ги принуди да водят борба не на живот, а на смърт и само ще подпомогне и улесни Съветите, които с всеки изминат ден все повече се приближават към Централна Европа“.
И така „трябва да се окоси тревата под краката на русите“! Но как да се направи това? Има два начина.
Първи — съюзниците трябва най-напред да атакуват Средиземноморието. Военните съветници на Чърчил — маршал Алън Брук, генерал Исмей и лорд Маунтбатън — настояват да се атакува Германия откъм Италия, Гърция и Югославия, като по такъв начин я обхванат в огромни клещи. „Крокодилът все още има твърде страшна уста — повтаря Чърчил, — ще го атакуваме там, където е най-уязвим — в слабините. Касае се за достигане на Прага, Виена и Белград по-рано от русите.“
Но Рузвелт отклонява този план. Той решава да атакува през Франция от северозапад. На Чърчил не му остава нищо друго, освен да се съгласи пред Рузвелт, който разполага със силата. Тогава той прибягва до втория начин — компромисен мир. „Трябва да се спаси Европа…“ — така пише Масено.
Идеята на Чърчил е необикновено проста — да се разкрие на германското върховно командуване гигантският военен потенциал на съюзниците и по такъв начин на немците да им се даде да разберат, че за тях няма друг изход. Те имат да избират между поражението и унищожението.
И така за Чърчил това беше план за защита срещу… „съветската опасност“. За място на действията беше избрана неутрална Турция.
В посланическия квартал на Анкара, разположен на хълма Жанкая, тайните агенти на воюващите страни водеха скрита и непримирима война. През есента на 1943 година находчивостта на разузнаването достигна свок апогей. През нощта на 26 октомври камериерът на английския посланик отива в квартирата на първия секретар на германското посолство Алберт Йенке, зет на Рибентроп. Още тогава Йенке свързва камериера с Л. Мойзиш. Така започна операция „Цицерон“.