Истинското име на Цицерон, което остана неизвестно за Мойзиш, както вече знаем, е Елиаза Базна, който е преживял доста тъмен и бурен живот на човек без родина. През време на Първата световна война той е служил във френската армия и бил осъден от военен съд на три години затвор „за кражба на военни материали“. След сполучливо бягство се установява в Турция, служи като камериер в богатски къщи и сътрудничи на турското разузнаване. По-късно постъпва на работа при английския посланик…
„Всяка сутрин — пише Масено, — когато сър Хю вземал вана, Базна изваждал секретните документи, съхранявани в черна касетка в кабинета на посланика, отнасял ги в стаята си, фотографирал ги и отново ги оставял на предишното им място. След тази операция той влизал в банята, за да изтрие гърба на посланика.
Старата лисица, военният престъпник фон Папен, който беше по това време хитлеристки посланик в Анкара, оценил по стойност материалите на Базна. Той нарекъл шпионина «Цицерон», защото доставяните от него сведения «били също така красноречиви», както и знаменитият римски оратор.“
В Берлин сведенията, доставени от Цицерон, произвели необикновен ефект. Мойзиш бил извикан по спешност в Берлин, където докладвал на Калтенбрунер и Рибентроп. Берлинските експерти не могли да допуснат, че Базна работи сам, без помощник, макар той категорично да отричал наличието на такъв. Възможността да съществува скрит по някакви причини помощник е единственият подозрителен момент, неразгадан от немците до края.
По същото това време небезизвестният Алън Дълес, намиращ се в Швейцария, опипвал шпионската мрежа на немците. По тези въпроси на времето се писа доста в печата. Бидейки един от асовете на американското стратегическо разузнаване, той създаде агентурна мрежа в самата Германия. Както пише Масено, „… в края на 1943 година един от неговите агенти, някой си Фрайдхелм Колбе, наричан още Жорж Ууд, съветник в германското министерство на външните работи, чийто баща бил убит от нацистите, съобщава на Дълес сензационните сведения — Берлин разполага със секретни документи, произхождащи от английското посолство в Анкара. Опитният в подобни задкулисни машинации Алън Дълес веднага разбира, че Чърчил е заложил на карта компромисния мир с Германия. Но открито не се намесва в тази работа, трябвало да се поддържат добри отношения между съюзниците… и американското разузнаване решава тайно да дискредитира операция «Цицерон».“
Средство за изпълнение на тази задача се намира в София. По това време българската столица била важен център на международния шпионаж. Под ръководството на американския посланик Ърли американското разузнаване създава своя агентура на Балканите. Един от агентите се оказва двадесет и три годишната блондинка Корнелия Кап, дъщеря на германски дипломат, работил преди войната в САЩ. Макар че Корнелия общувала в София с американци, тя не била подозирана в нищо от немската служба за безопасност, тъй като двамата й братя се сражавали на Източния фронт.
Въздушните бомбардировки над София действували силно върху нервите на девойката и тя помолила баща си да й потърси каква да е работа в някоя неутрална страна, например Турция. На помощ идва и случаят. Към средата на 1943 година в София пристига по служба Зайлер, аташе по печата на немското посолство в Анкара. Той се запознава с Корнелия и нейните родители. След това по негова препоръка тя била приета на служба в немското посолство в Анкара, като предварително получава разрешение от службата за безопасност. В Анкара Корнелия става секретарка на Мойзиш, който работи с Цицерон.
Обаче участта на операция „Цицерон“ е вече предрешена, тя е към своя край. Независимо от предпазните мерки на Мойзиш Корнелия успява да се добере до неговата каса и да вземе фотокопията на документите, получени от Цицерон. Тези документи тя предава на американското разузнаване в Анкара. За Мойзиш това било страшен удар. Той търси своята секретарка по цяла Анкара, но напразно.
„Сега — пише Месано — за агентите на американското разузнаване работата става проста. Достатъчно беше да представят Корнелия на своите британски колеги и операция «Цицерон» да спре като по вълшебство.“