Чух г-жа Бъск да разказва между другото на мъжа си, че Мара няма така скоро да напусне домакинството, имала една нещастна любов, го-дежът й се развалил. Г-жа Бъск разказваше, когато сервирах чая, а мистър Бъск гледаше с вълнение бебето, което лежеше в кошчето. В къщата на Бъск бяха останали с впечатлението, че моите английски познания са съвсем оскъдни, поради което при разговори се държаха съвсем непринудено. Аз се усмихнах на бебето, махнах му с два пръста и се оттеглих. Отидох при Мара, погледнах я сериозно и й казах:
— Мога ли да ви помогна? Той ви е причинил неприятности?
— Какво знаете вие? — погледна ме учудено тя.
— Не знам нищо, чувствувам само, че сте тъжна — поклатих глава.
Вече ми беше станало ясно, че в къщата на Бъск нямаше да постигна това, което исках. Моята цел беше направо британското посолство. Посланикът сър Хю Кнетчбъл-Хюгесен търсеше камериер. Всички гавази, които работеха при легационен персонал, знаеха това. Мястото бе много желано. Аз си мислех, че е по-добре да бъда препоръчан на посланика например от неговия пръв секретар, мистър Бъск, отколкото да кандидатствувам сам.
С Мара се срещнах в малкия градски парк между Джанкая и Каваклидере. За първи път идвах тук, защото не обичам да се разхождам.
— Хубаво е да се разходим. Аз често идвам тук. Обичам да съм сам. Тогава се замислям и намирам спокойствие — казах аз.
Не я гледах, а разглеждах храстите и дърветата, които не ме интересуваха.
— Вие обичате ли природата? — запита тя тихо.
Не отговорих нищо, обмислях как да постъпя. След известно време тя каза:
— Вие почувствувахте, че аз съм нещастна.
— Ако това е някои мъж, който се е отнесъл лошо с вас, забравете го! Не търсете евтина утеха. Вие трябва да намерите пътя към себе си, повече нищо! — спокойно й отговорих аз.
Разказвах й, че тук по-рано са били лозя, затова най-хубавото турско вино се наричаше все още „Каваклидере“, въпреки че сега надлъж и нашир нямаше нито една лоза вече. Тези познания имах от картата за вино в хотел Анкара Палас, на която бяха написани такива бележки за туристите.
— Вие знаете много неща — каза тя.
— Знам само едно — аз ще предупредя мистър Бъск, че ще напусна — тъжно се усмихнах аз.
Тя ме изгледа изненадано.
— Защо? Мистър Бъск е много доволен от вас.
— Напускам заради вас! — допълних сдържано аз.
На това тя не знаеше какво да каже, но тъжният израз на лицето й се просветли. На края тя промърмори.
— Не ви разбирам. Махнах с ръка.
— Не е важно, не се обременявайте заради мене. Сега ви оставям сама. Аз трябва да вървя. Извинете.
Тръгнах си, без да хвърля нито един поглед назад.
По рождение Мара беше нетърпелива. Два дена след този разговор тя настоя вечерта за една къса среща в „нашия парк“, както каза тя. Аз се борех със себе си и се оставих да ме молят, докато най-после се съгласих. В нейните очи се четеше пълно доверие. Ние седнахме на една пейка и аз сложих вечерния вестник между нас.
— Защо искате да напускате?
— Вие знаете защо! — отговорих аз.
— Не!
— Всяка жена чувствува тези неща!
— Кажете все пак защо!
Аз й обясних, че съм женен, но че още от първия миг съм почувствувал влечение към нея, и добавих:
— Аз съм сигурен, че вие сте преживели една нещастна любов неотдавна. Чувствувам го. Затова и по-скоро бихте разбрали, че трябва да избягвам да ви срещам постоянно. Затова ще предупредя, че ще напусна!
Една дума води след себе си друга, една ръка докосва друга, една нежност води друга след себе си. Ние си обещавахме, че ще уважаваме взаимните си чувства, че ще се откажем един от друг, но ние бяхме вече в магията на земното блаженство.
— Мара, ти трябва да ме разбереш — шепнех аз.
Тя облегна главата си на рамото ми и кимна.
— Все пак аз имам една възможност…
— Каква?
— Не мога да живея под един покрив с тебе. Сър Хю търси камериер. Говори с г-жа Бъск. Кажи й, че ние двамата не искаме да бъдем нещастни. Тя ще разбере това. Може би мистър Бъск ще ме препоръча на посланика. Няма да му бъде приятно, когато двама от неговите прислужници се срещат винаги тайно.
Мара промърмори:
— Ако работиш при сър Хю, смятам, че от време на време можем да се виждаме…
— Смяташ ли, че ще бъде добре за нас? Мара ме прегърна силно и уверено. Тя ми пошепна:
— Ще говоря с г-жа Бъск…
Мистър Бъск, дори и да знаеше нещо от своята жена, не даде вид да се разбере това. Сигурен съм, че моето намерение да напусна му бе добре дошло. Вече имах опит и знаех, че Бъск държеше много на парите. През последните седмици беше станало ясно, че той се колебаеше в себе си дали да спести разноските, които имаше с мене. Парното отопление беше поправено, всичко беше сложено в ред. За останалото той би могъл да получи много по-евтина работна ръка, женска прислуга. Три дни по-късно мистър Бъск ме запита дали имам интерес да стана камериер при сър Хю.