— А стига бе — взрях се аз в тъмното. — Барни „Ленивеца“ от юридическия? Считай, че сме квит!
Преди години на финала на илинойското първенство по автобол Барни пропусна да ни вкара решаващ гол, защото по една случайност на пътя му се изпречих аз, с изкъртена врата и почти изпаднал от колата, увиснал на предпазния колан.
— Твоята таратайка върви ли още? — попита Барни. — Давай да се изнасяме към брега, след минути тук ще стане истинско стълпотворение.
Задните гуми адски скърцаха в огънатите ламарини, но колата все пак се движеше. Провряхме се през дупката в телената мрежа и скоро бяхме на плажа, където изчакахме поръчания от Барни глайдер и без повече премеждия стигнахме Ванденберг. Междувременно полицаите засякоха колата ми и се докопаха до приятеля, който ми нае трайълкара, но докато да го заведат в участъка, а той пък да извика адвоката си, ние вече бяхме в кабината на десантния катер.
Над главата на пилота светеше индикаторът на защитата, включена с ефективност 99 и още четири деветки след запетаята — на ръба на капсулирането, защото Касталдо-17 вече се виждаше и на екрана за визуално наблюдение и не бе желателно да рискуваме. Астероидът приличаше на уродлива круша, от острия му край стърчеше стартова кула, окръжена от няколко постройки. На другата страна се издигаха петте яйцевидни купола на реакторите за хроноактивация. Потупах Фил по рамото и му посочих екрана на термоскопа. Там се виждаше само един купол.
— 3D-видео — досети се той и зяпна.
— Точно така. Изрисувал ги е оня видеодизайнер от списъка ти, за да ги покаже Морли на данъчните инспектори.
— Измама на Федералното данъчно управление — изпъчи се Фил.
— Глупости, адвокатите му ще те направят на идиот! Той не е крил данъци, дори е надплатил. Големият ни удар ще е друг — престъпно укриване на научно откритие.
Само че големият удар не стана, защото Фил го домързя да прати веднага отчета — реши да го издиктува, като се върнем на Земята12. А когато пресичахме на връщане орбитата на Марс, в световния ефир гръмна новината, че президентът Салавьов свикал извънредно заседание на правителството и кризисния щаб. Минути по-късно руснаците огласиха декларацията си. Ще я цитирам цялата, защото тя сложи чертата на нашето разследване…
„Агенция ИТАР — ТАСС е упълномощена от правителството на Русия да заяви, че през последния месец в околностите на астероидния пояс се наблюдават астрономически и гравитационни аномалии, за които е установено, че са в пряка връзка с дейността на компанията «Касталдо». Нейните звездолети не използват преход през безвремието, а предизвикват нагъване на пространството, като прилагат теорията на проф. Реймънд Вейюн, който повече от две години работи в частна лаборатория, намираща се извън Земята, най-вероятно на астероида Касталдо-17.
Руското правителство и Руската академия на науките отбелязват, че до този момент не е известно да е извършена регистрация на неговото откритие, което е сериозно нарушение на международното законодателство. Признавайки реалния приоритет на проф. Вейюн, в същото време ние решително протестираме срещу по същество престъпното използване на неговите научни разработки, което може да има фатални последици за човечеството, тъй като нагъването на пространството е съпроводено с т.н. «дефект». Видимата му проява се изразява в изчезване от пространството на физическата Вселена на известен обем, чиито размери и координати не могат да бъдат предварително определени поради принципа на неопределеността.13
За да се предотврати реалната заплаха от космически катаклизми, засягащи цялата Слънчева система, на руския представител в ООН е наредено да поиска незабавно свикване на Съвета за сигурност.“
— Какви катаклизми може да се случат? — попита Фил.
— Например върху Земята да падне някой астероид.
Фил не повярва и поиска да му обясня какво значи „дефект на пространството“. За да направя това по достъпен за него начин, трябваше да прибягна до некоректни примери, затова моля компетентните читатели да прескочат следващия диалог.
— Нали си виждал стари документи или банкноти?
— Да, но какво е общото?
— Питал ли си се защо те се протриват или дори късат по сгъвките?
— Защо?
— При всяко сгъване от хартията се откъсват микроскопични частици. Така с времето тя постепенно изтънява и се прокъсва. Това може да се нарече дефект на веществото.
— Разбирам, значи нещо подобно става и с пространството, но не виждам връзката с астероидите.
12
С известно неудобство трябва да отбележа, че мистър Роха несправедливо вини мистър О’Доног. Както стана дума по-горе, самият мистър Роха още във Флагстаф е разполагал с достатъчно информация и е настоял за космическия рейс само за да се изпълни детската му мечта. (б.р.)
13
Както доказах година по-късно, принципът на Хайзенберг нямаше никакво отношение към дефекта на пространството при нагъването му. Открих и начин за не-вероятностно изчисляване на този дефект, което ми донесе първата Нобелова награда и позволи на човечеството да започне истинската звездна експанзия. (б.а.)