Выбрать главу

— Няма значение — махна с ръка Делия, — нали не се налага да почвам от а-бе. Да ти кажа, нямах особено желание за се захващам с това разследване. И преди съм работила в университети и трябва да ти кажа, че е много трудно. Всички вие — и студенти, и преподаватели, сте маниаци на тема граждански права. Три пъти са ме съдили за навлизане в личното пространство, но нямам нито една присъда — и ме изгледа, сякаш очакваше да падна сразен.

— Има си хас — рекох, — нали иначе фю-фю… реномето и клиентелата. А и лицензът ти може да замине.

Делия ме изгледа свирепо, но после изглежда реши, че може да тълкува думите ми като изтънчен комплимент, и продължи:

— Сам разбираш, че не мога да работя със завързани очи. Трябва ми поне малко да знам за обстановката, да имам и информация отвътре. А ректорът ви е един лицемер, от една страна иска да разследвам, от друга — почти нищо конкретно не казва.

— Няма да говориш лошо за човека — казах строго. — Никакъв лицемер не е той, а просто стар наивник.

— Наивник или лицемер, все едно — не отстъпваше тя, — но не ми дава да разговарям с хората. Пази Боже, вика, това са хора чувствителни, ще се разстроят.

— Как пък не, за хората се безпокои! Другаде го стяга чепика, наесен му изтича мандатът, а той пак ще се кандидатира — съвсем нелоялно изтърсих аз.

— Нали?! — хвана се за думите ми Делия. — Знаех си, че ще се сработим, затова и прежалих хиляда и пет долара. Хилядарката за встъпителен внос и още пет за членска карта. И те чакам тук от два часа, а ти тичаш като разгонен пес, едва успях да те хвана.

— И мен ме изръсиха пет стотака на входа, за да стана приятел на клуба.

— Я не се оплаквай, ами ми поръчай един джин, че имаме дълъг разговор. Ще ни е по-удобно да седнем в сепарето. И поискай един плакет, да ти покажа някои неща.

Въпреки жалбите си, Делия разполагаше с доста обширно досие. Ректорът й беше дал достъп до масивите на охранителната система към самоуправлението, където инцидентите бяха заснети. Учудих се, че познавах почти всички пострадали.

— Лестър Голдсмит… Мойра Плезънс… за Стю Лефтинг и Джеф Мърдок знам… Пиер-Мари Льовернуа… Майк Бобров… Я виж ти, и Гъни Ларкин, иначе не можеш му затвори устата, ама си мълчи сега… Шарлота Кардиган… И накрая този Амритсар… а бе как си обръщат езиците с тези имена? — оставих плакета на масичката и отпих от бирата си. — Прави ли ти нещо впечатление в този списък?

— Епицентър е вашият факултет. Ако вземеш петдесетметровата му околност — това са три четвърти, а в стометровия кръг попадат всички инциденти.

— Точно тъй, и почти всички жертви са от факултета.

— Затова оттук искам да почнем, Пит. Дали при вас не се правят някакви опити, които могат да имат странични ефекти като случая Фелпс в Сан Франциско?

— И това ли знаеш?

Година по-рано „Пан-Ам Ривайвър“ изневиделица почна да хвърля мълнии от противоземетръсния скелет и чак месец по-късно се разбра, че по същото време Ричи Фелпс си правел поредния шантав експеримент в Бъркли. Съвпадението беше с точност до милисекундата.

— Забрави ли, че самият ти си бил по това време на покрива и си успял да заснемеш шоуто? Колко ти платиха за записа?

— Заради тази история ми се провали полетът до Сиатъл и изгубих много повече, така че по-добре не ми напомняй.

— Представям си как си треперил горе — злорадо се изсмя Делия.

— Остави старите работи и дай да видим какво става при нас и сега — прекъснах я аз. — Ако не знаеш, мога да ти кажа, че подобни случаи е имало още през двайсети век. Чувала ли си за ефекта на Паули?

— Ама с теб било истинско удоволствие да се работи! — възхити се Делия. — Фил не ми е казвал…

— Че съм заядлив тип ли? Още нищо не си видяла… Но ако си мислиш, че знам всичко, което се прави в нашата лудница, фундаментално грешиш. И въобще, почнала си нещата от средата. Имаш ли въобще някаква идея какво може да е това? Впрочем какъв ти е докторатът?

— По психология… Твоя грижа е да мислиш какво е това, ти си физикът в екипа. Моята работа е да открия кой го прави и защо. Кажи ми нещо повече за факултета ви.

— Каквото и да разправям, с твоята диплома едва ли ще го разбереш.

— Не ме интересува научната работа, а отношенията. Клюките, ако щеш.

— Истината, искаш да кажеш.

— И какво общо има физиката с политиката?

— Ами че те са дупе и гащи още от деня, в който Айнщайн се е подписал под писмото до Рузвелт. Освен това, за властта всеки физически факултет, особено такъв развъдник на гении като нашия, е потенциално гнездо на тероризъм.

— Не ми философствай, а кажи нещо конкретно.