Е, изглежда това е всичко, скъпа. Оставям поръчка на информационната агенция да следят публикациите, ако им попадне нещо по случая. Само с тях ще държа връзка — и с тебе, разбира се. И още — не се сърди, че ти прехвърлям всички други писма, защото иначе като се върна, цяла седмица не ще ми стигне, докато си прегледам пощенската кутия.
Та докъде бяхме стигнали, скъпа? О да, писанията във форума. Обърна ли внимание, че темата изчезва някак изведнъж? И според теб това може ли да е признак за край на подготовката?17
Остана да си измисля тема за семинара, скъпа. Подсети ме как го каза Пит… За мотивацията на поведението ли? Ама това е толкова изтъркана тема, и нали знаеш, че бихевиоризмът не е никаква наука, а чиста статистика, съпоставяне на стимули и реакции — най-обикновено занаятчийство в традициите на Павлов.
Скъпа, а от друга страна не е ли точно занаятчийството, което ми трябва в този случай? И е точно както го каза Пит, защото ако открия мотивацията, ще стане ясно кой има интерес от цялата тая бъркотия. Да знаеш, че Фил май ще излезе прав, като ми го превъзнася. Значи решаваме, ще бъде за мотивацията на поведението. Но така е много общо формулирано, трябва да добавя нещо — например, в какви ситуации? Екстремални, нестандартни, парадоксални??? Нали всичко вече е описано. Какво каза?…
Браво, скъпа, винаги си ми помагала. Ординерни, ама разбира се! Колко неординерно!!! Не знам какво щях да правя без тебе.
Скъпа, след като решихме и този въпрос, нека пак поразсъждаваме върху писанията във форума…18
Делия не очакваше лекторатът й да предизвика ентусиазъм у летните слушатели, затова неприятно се изненада, когато още на първата лекция се явиха петнайсетина души. Това я накара да прояви доста изобретателност, стигаща в някои моменти до наглост, за да им даде да разберат, че не възнамерява да отделя време за индивидуални занятия.
Позвъняването я настигна сутринта в алеята на парка. Спря се на огряно от слънцето място (първите дни на юли бяха доста хладни), извади смартфона и погледна дисплея — обаждаха се от информационната агенция. Тя първо пое няколко пъти дълбоко въздух, защото не обичаше да говори задъхана, и чак тогава прие повикването.
— Добро утро, шефе. Намерих нещо, което може би ще те интересува. В Редбъро, щата Мейн, има съмнителен смъртен случай.
— Какво му е съмнителното?
— Часовникът на жертвата е закъснял с цели тридесет минути.
— Намери ми номера на тамошния шериф.
— Вече го имам. Да те свържа ли?
— Не сега, хвана ме на джогинга.
— Записвам ти го на „Редбъро, шериф Саймън“.
Половин час по-късно Делия седеше в голямата кафетерия на кампуса и потърси шерифа. Обади й се плътен глас с южняшки акцент, който провлачваше думите.
— Шериф Саймън слуша.
— Аз съм Делия Аберкромби, частен детектив от Балтимор. Интересува ме смъртният случай при вас.
— Мадам, имам ви вече номера и ще ви се обадя след малко.
„Малкото“ на шерифа Саймън се проточи няколко часа и когато той се обади, Делия беше леко нервирана:
— Вие там май не си давате много зор!
— Е, мадам, нали знаете правилата… Бихте ли ми казали номера на лиценза си и кога е издаден?
— Това го няма в правилата!
— Мадам, ако бяхте патили като мен с нахални репортери, и вие щяхте да си въведете някои допълнителни, собствени изисквания…
— И не говорите като янки от крайния Североизток… Да не би истинската ви фамилия да е Симон?
— От Нуво Орлеан съм, мадам — шерифът изрече френското име на града с подчертана носталгия, — и преди четирийсет години любовта ме доведе тук. И оттогава никой не ме е наричал Симон.
Чистосърдечното му признание допадна на Делия и тя издиктува цифрите.
— Благодаря, мадам… Ако смея да попитам, защо се интересувате?
— Шерифе, нали знаете правилата? Мога единствено да ви уверя, че клиентът ми е една много почтена институция. И оставете това „мадам“, карате ме да се чувствам пенсионерка.
17
Вижда се, че от самото начало Делия е била обсебена от представата за някакъв заговор. А що се отнася до „изчезването на темата“, тя не е обърнала внимание на обявата „Ако някой ви досажда, пратете му подарък, ще му го доставим през покрива“, подписана от „Авиогрупа 11 септември“. След нея ФБР задължи сисопа на форума да сложи скенер на портала, за да идентифицира участниците, и оттогава чатът стана скучен като скаутска сбор. (б.а.)
18
Благодаря на мистър Робърт Ф. Робинсън Младши, че ни предостави този и следващите откъси от дневника на д-р Делия Робинсън-Аберкромби. (б.р.)