— О, никакъв проблем не е да им кажете да се свържат с мен!
— На такъв отговор се надявах… А как мислите, дали ще ме покажат по новините?…
Веднага след това Делия проведе и един бърз разговор със заместник-директора на ФБР Хюбит, после погледна часовника си и хукна към магазина, защото до края на работното му време оставаха само десет минути.
Скъпа, отскочих и до магазина. Като размислих, още нищо не е свършено. В края на краищата, трябва да се отчета на управата, а те не са ме наели да върша работата на ФБР, я! Макар че… може би цялата история с абсенцията тук е била просто операция за объркване преди същинския удар! Но все пак това е истинска научна загадка, значи Пит най-сетне трябва да се размърда задника, по дяволите!
Прости ми, Господи…
Но няма да го търся веднага, първо ще си припомня някои неща от физиката, че не ми харесва да ми говорят снизходително. Е, доскоро, скъпа, залавям се за науката…
3.
Делия явно си падаше по стереотипните действия — три седмици след пристигането й в Кеймбридж куриер ми донесе билет за концерт на Бостънската филхармония. Тя се появи пред входа на залата със странна прическа, която като каска покриваше челото и слепоочията й, и аз не пропуснах да отбележа необичайния й вид. Тя кисело се усмихна и леко повдигна кичурите от лявата си страна — там имаше голяма драскотина, покрита с лечебен гел.
— Паднах тази сутрин на джогинга — поясни Делия. — Въобще стана нещо много странно. Вече бях пробягала двете мили и ходом се прибирах по главната алея. Изведнъж усетих леко замайване и после… усещанията ми се разминаха с действителността. Вървях бързо, а в същото време имах чувството, че… знаеш как ходят кокетките. А аз никога не си въртя кълките!!! И още — чувствах петите си като върху високи токчета, а през живота си не съм слагала такива обувки! От учудване се погледнах в краката…
— И какво видя? Кристалните пантофки на Пепеляшка?
— Глупости! Видях маратонките и чорапите си. Но това така ме обърка, че не знам как оплетох краката си и се строполих за смях на всички наоколо!
Нямахме време за повече разговори, защото удари гонгът. За гвоздей на програмата тази вечер бе обявена световната премиера на „Покоряване на осемхилядниците“ от някакъв галеник на фонда „Мюзикаутор“. Аз обаче не останах очарован от хаотичното натрупване на звуци и в една от паузите, май беше между „Чогори“ и „Гашербрум“, бутнах Делия по лакътя:
— Я да слезем в пушалнята, да поговорим на спокойствие.
Настанихме се удобно в старомодните кресла и тя почна в своя стил: — Никаква знаменитост не си, щом толкова време никой не се засили да ни запознава.
— Ами по това време на годината при нас е пълно с гастрольори и ние аборигените се губим между тях — опитах да се отдумам аз, но тя продължи да ме атакува: — Добре поне, че не чаках на твоите отворковци, ами си намерих свои — и набързо ми разказа какво е свършила.
— И искаш да кажеш, че цялата бъркотия е била само за да скрият шайбата на ФБР? Слушай, Делия, така става само в трилърите на Лъдлъм и Кланси.
— Знаех си, че си се учил по криминалетата от миналия век… Пит, не споря, че си гений, но не се бъркай в работата на експертите. И не си дъвчи пурата, ами по-добре ми кажи ти разбра ли нещо?
— В лабораторията на Джонатан Краут се занимават със свръхпроводимост в условията на силни магнитни полета — почнах колебливо, защото не бях сигурен доколко тя ще разбере какво й говоря. — Нямам точна представа за неговата работа, пък и тя е далеч от моите интереси. Но има три странни съвпадения. По същото време, когато наблизо някого го е хващала липсата, установката му изведнъж е отказвала да работи…
Делия ме изгледа недоумяващо.
— Не, не се е повреждала — изпреварих аз въпроса й. — Просто е преставала да функционира без никакви видими причини, и после почвала отново.
— Как така е преставала да функционира?
— Е, не съм сигурен дали това е най-точната дума… — реших да изоставя щадящия стил. — Виж сега, там има един много мощен соленоид и в полето му е разположен свърхпроводимият контур. В него се пускат калибровани токови импулси и се измерва времето на затихването им при различен интензитет на полето. Обаче става нещо непонятно — импулсите въобще не се появяват, като че ли свръхпроводникът за известно време се е превърнал в изолатор.
— А от какъв материал е този контур? — попита Делия.
Зяпнах, и имаше защо. Човек, останал с гимназиалната физика, не би се досетил да зададе такъв въпрос.