— Аз… не съм от вашия факултет, сър. Дори не съм и студент. Казвам се Еди… Едуард Броган.
Ами да, разбира се! В сипкавия глас на д-р Померанец „г“ звучеше като „к“.
— И какъв ти е Космическият вехтошар20?
— Той… той ми е чичо, сър.
Това бе един от най-големите ми провали. Още когато разбрах, че не всички часовници изостават при абсенция, очаквах да се сблъскам с извънземна техника. И досега не мога да си обясня как не се сетих за Космическия вехтошар по-рано! Та нали предполагах, че имам насреща си някакъв уред, който по някакъв начин въздейства върху разпадането на ядрата, и понеже часовниците имат стандартни радиоизотопни „таблетки“ — елементарно, Уотсън! — като няма разпад, няма и електричество, значи часовниците спират. Същите „таблетки“ използваше и Краут, за да пуска стандартни импулси в установката си. А часовниците в сградата вземаха ток от мрежата, затова и си вървяха нормално.
— И как го управлявате? — попитах двамата психотерористи.
Еди отвори куфарчето си и в него до хипназера на д-р Померанец видях нещо, което ми заприлича на дистанционно управление от 3D-тапет. Взрях се — наистина, имах същото у дома.
— Покажи ми.
Хлапето натисна „On“ и часовникът на ръката ми моментално спря.
— А другите копчета вършат ли някаква работа?
— Със стрелките нагоре и надолу се регулира ефективната дистанция — и хлапето ми показа как регулацията се контролира чрез миниатюрния дисплей.
— Може да действа и на много голямо разстояние, поне до половин километър, но тук никога не сме го задействали на повече от пет метра, защото не е като хипназера с насочено действие, а покрива всичките 360 градуса. Чичо Уесли не можа да измисли за какво да го използва и ми го даде да се забавлявам, когато бях още дете — почна да се оправдава Еди. — С него блокирах комуникациите на противниковата банда…
— Това не пречеше ли и на вашите връзки?
— Ние използвахме електролитни батерии — момчето ме изгледа, учудено от недосетливостта ми.
— А чия беше идеята да се развилнеете из факултета?
— Моя — смутолеви Луси. — Само че… не си мислете, че съм искала да мина метър. Наистина съм подготвена…
— Да, и сега ще ми предложите да забравя всичко и да ви изпитам отново? — Вече не бях толкова благосклонно настроен. — На вас, мис, са ви сбъркали професионалния профил. На вас повече ще ви приляга шоу-бизнесът… И нали разбирате, че ако това се разчуе, с практиката на баща ви е свършено?
Изглежда двамата едва сега проумяха каква каша са забъркали. Мълчаха, увесили носове.
— Само от уважение към д-р Померанец ви предлагам да се споразумеем. Оставяте това… хм… нещо тук, заедно с дистанционното и на пръсти отивате да върнете хипназера в кабинета на доктора, а аз ще си мълча.
— Сър, но това е моя собственост! — опъна се Еди.
Мило му се усмихнах и посочих рамката на очилата си: — Тогава ще предам записа от видеочипа на окръжния прокурор. На доктора ще му отнемат разрешителното, но той може да се уреди в друг щат. Обаче ти… с твоята собственост ще трябва по най-бързия начин да се изнесеш на някой от пиратските астероиди, където не признават международното законодателство. Иначе откъдето и да било ще те екстрадират обратно тук. Това, момчето ми, е злоумишлена употреба на хипназер и нито едно правителство няма да ти я прости!
Пред перспективата да попадне във федералната хипноклетка за промиване на мозъка Еди предпочете да ми даде „сапуна“ (не го наричам „уред“, защото това се оказа монокристал с неизвестен състав и безброй фасетки, всяка с площ колкото острието на игла, затова и на опипване изглеждаше като полиран) и дистанционното. После, омърлушени, двамата с Луси се измъкнаха.
Веднага се обадих на Делия, а тя вместо да ме похвали, още по-жестоко се нахвърли върху ми заради лекомислието, с което бях приел да мълча. Настояваше да дам подробен отчет, но аз съм човек на думата, пък и двамата все пак някак ми харесваха. Добре, че Фил я убеди да не раздухва историята.
Но нали все пак трябваше да приключим случая с някакво правдоподобно разкритие. Наложи се Делия да използва отново дебелите си връзки. Така зам.-директорът Хюбит официално уведоми ректора, че с успешната си работа на наша територия д-р Делия Аберкромби неволно помогнала в някаква много секретна операция на ФБР. В подробности, естествено, не можел да се впусне, но инцидентите с абсенцията със сигурност щели да престанат.
Нима Хюбит наистина не е разбрал истинската стойност на находката21, попитах Делия, и тя ми се закле, че въобще не му е казала за нея — кой знае с какъв компромат го държеше, за да й играе така по свирката! Но трябва да й призная, че беше почтен партньор — когато получи хонорара, тя честно ми каза колко е и ми предложи сам да определя дела си. Щяла да бъде съгласна, каквото и да кажа. Като чу „фифти-фифти“, призна, че е очаквала да искам повече.
20
Днес Уесли Броган е забравен, но по онова време беше известен почти толкова, колкото аз съм сега — със свръхестествения си усет към техниката. Още на двайсетина години бил сред най-скъпо платените техници, но звездният му час дойде с ерата на ахронарите, и по-точно когато робоскаутите попаднаха на Склада край Ипсилон-3 от Змиеносеца. В ръцете на тоя тип всякакви извънземни устройства проработваха, въпреки че той си нямаше и представа за техния принцип на устройство и действие. Именно той задейства прибора за управление на гравитацията и с парите, спечелени от патента, си купи собствен спътник в орбита около Венера, където си обзаведе работилница по последна дума на техниката и прекарваше времето си в занимания с най-невероятни предмети. Но почти нищо от десетките му открития не влезе в работа. От гравитрона, например, всички очакваха революция в космическите полети, но заради проклетата кубична прогресия се оказа, че за да се създаде и поддържа поне час достатъчно дълъг безгравитационен „тунел“ с необходимия диаметър, ще трябва повече електроенергия, отколкото е цялото годишно световно производство. Така уредът си остана скъпоструващо развлечение, а най-сериозното му приложение е в медицината, където замести водните легла. Или ментокристалите, върху чийто цвят влияят мислите на човека, който ги докосва — за тях обаче важи принципът на неопределеността, така че надеждите да се овладее телепатията останаха напразни и психотерапевтите и детективите останаха с пръст в устата. Иначе кристалите са красиви и много ефектни, наистина, и не излизат от мода в бижутерията. (б.а.)
21
Предполагам, че в изделието по някакъв начин се концентрираше енергия от вакуума, но за съжаление не успях да го изследвам подробно. В спомените си Брендън Магуайър (главата „Как се разминах с Нобеловата награда“) най-безсрамно лъже, че „със зъби и нокти спечелил правото да изследва този артефакт“. Всъщност веднъж забравих „сапуна“ на бюрото си и Брендън го сви. И изделието изгуби свойствата си не „внезапно и необяснимо“, ами защото от глупост той го прекара през рентгеновия кристалограф, при което апаратът за над два милиона долара гръмна. А аз, както се бях заловил с него, можех да променя облика на света. Второ такова изделие така и не се намери, макар че робоскаутите обърнаха Склада наопаки. Колкото до Нобеловата награда, още тогава имах първата, а Брендън цял живот и до номинация не се докопа! (б.а.)