Жертвите на двойното убийство са идентифицирани като учени, работили в свръхсекретната държавна лаборатория за заболявания по животните на Плъм Айланд, на няколко километра оттук.
Снимка от въздуха показа Плъм Айланд от около половин километър височина. Светеше ярко слънце, така че трябва да беше архивен кадър. Отвисоко островът приличаше на свинска пържола и предполагам, че ако сте настроени за малко ирония за свинската чума… Така или иначе, максималната дължина на Плъм Айланд е около пет километра, а максималната широчина — около километър и половина. Гласът на репортерката продължаваше да обяснява.
— Това е Плъм Айланд, сниман миналото лято, когато нашият канал излъчи репортаж за упоритите слухове, че островът, е база за разработване на биологични оръжия.
Като оставим баналните фрази, репортерката бе права за слуховете. Спомних си една карикатура от „Уолстрийт Джърнъл“, на която училищен психолог казва на двама родители: „Синът ви е злобен, подъл, нечестен и обича да разпространява слухове. Предлагам да го насочите към журналистиката.“ Така. А слуховете могат да доведат до паника. Помислих си, че този случай трябва бързо да се разреши.
Сега репортерката отново стоеше пред къщата на семейство Гордън и ни съобщи:
— Никой не твърди, че убийството е свързано с работата на жертвите на Плъм Айланд, но полицията разследва тази възможност.
Обратно в студиото. Госпожа Пенроуз изключи звука и попита господин Фостър:
— ФБР иска ли публично да се свърже с този случай?
— Засега не — отвърна той. — Това кара хората да си мислят, че има действителен проблем.
— Министерството на земеделието не проявява официален интерес към случая — каза господин Наш, — тъй като между работата на жертвите и убийството им няма връзка.
Министерството няма да прави публични изявления, само ще изрази съжалението си за загубата на двама уважавани от всички и всеотдайни служители.
Амин.
— Между другото — напомних на господин Наш, — забравили сте да се регистрирате.
Той ме погледна, малко изненадано и много ядосано, после отвърна:
— Ще… благодаря, че ме подсетихте.
— Винаги на вашите услуги. По всяко време.
След кратък безсмислен разговор Макс каза на господата Фостър и Наш:
— Детектив Кори е познавал жертвите.
Господинът от ФБР незабавно се заинтригува и ме попита:
— Откъде ги познавахте?
Не е много добра идея да започнеш да отговаряш на въпроси — това оставя у хората впечатлението, че си услужлив, а аз не съм такъв. Не отговорих.
Вместо мен го направи Макс.
— Детектив Кори е познавал семейство Гордън от около три месеца от срещи в обществото. А аз познавам Джон от десетина години.
Фостър кимна. Очевидно имаше още въпроси и докато се колебаеше дали да ги зададе, детектив Пенроуз каза:
— Детектив Кори пише подробен доклад за онова, което знае за жертвите, а аз ще предам информацията на всички компетентни инстанции.
Това беше ново за мен. Господин Наш се бе облегнал на кухненския барплот и ме гледаше. Втренчихме се един в друг, ние, двамата доминиращи мъже в стаята, ако щете, и без думи решихме, че не се харесваме и че един от нас трябва да си тръгне. Искам да кажа, въздухът беше толкова наситен с тестостерон, че тапетите започваха да подгизват.
Насочих вниманието си към Макс и Пенроуз и попитах:
— Сигурни ли сме, че това е нещо повече от убийство?
Затова ли са тук федералните власти? Никой не отговори. Продължих:
— Или просто предполагаме, че е нещо повече? Да не съм пропуснал съвещание или нещо подобно?
— Проявяваме предпазливост, детектив — най-после студено отвърна господин Тед Наш. — Нямаме конкретни доказателства, че това убийство е свързано с въпросите на… хм, нека бъдем откровени, с въпросите на националната сигурност.
— Никога не съм знаел — отбелязах, — че министерството на земеделието се занимава с националната сигурност. Имате ли, такова, агънца под прикритие?
Господин Наш ми отправи мила усмивка, в която се четеше „Мамка ти“, и отвърна:
— Имаме вълци в агнешки кожи.
— Туш. — Кретен.
Господин Фостър сложи край на дискусията преди нещата да загрубеят.
— Тук сме като предохранителна мярка, детектив. Бихме проявили огромна небрежност, ако не разнищим случая.
Всички ние се надяваме, че е било обикновено убийство, без връзка с Плъм Айланд.
За миг се загледах в Джордж Фостър. Беше трийсетина-годишен, типичен светлоок, късо подстриган тип от ФБР, облечен в тъмен феберейски костюм, бяла риза, ненатрап-чива вратовръзка, черни здрави обувки и ореол около него.