Не зная защо, но не почувствувах обичайния прилив на кръв в главата, когато споменах името му.
— Хуан прави сделката за Билингс без проблеми, но вероятно преди да успее да прехвърли десетте бона, които са му били дадени, на Том и Фредо, те са отплавали. Хуан въобще не се интересува от десетте хилядарки… разбираш ли, той ще става партньор на Билингс в нещо наистина голямо. Той дори говори на жена си за прекрасните неща, които им предстоят… неща, които не можеш да направиш само с десет бона. След това идват търканията. Билингс не иска партньор. Големите неприятности вече се задавали и Хуан го усещал. Знаел, че няма никакъв шанс, и затова решил да защити жена си по единствения възможен за него начин. Дава й онези десет бона и се опитва да се измъкне. Не стига много надалеч. Билингс го придебва, набутва го под колелата и камионът довършва работата. Билингс не се тревожи за останалите двама, тъй като те не са знаели кой всъщност прави покупката.
Любопитството в погледа й се задълбочаваше. Езикът й леко се движеше между зъбите, докато следеше мисълта ми.
— Но онези, другите двама… те са мъртви — каза тя.
— Зная, ще стигна и до това. Билингс вади осемте кила стаф на пазара. Не мога да си представя как е могъл да постъпи така тъпо, но явно алчността му е взела връх. Осем кила! Това е най-големият товар накуп, който е предлаган някога в Щатите.
Замълчах за малко, поразмислих и след това продължих разсъжденията си:
— Знаеш ли, те са чакали именно това.
— Те?
Тя беше приседнала върху разтегателната масичка и беше прихванала ръце под гърдите си, като неволно ги притискаше и те изпъваха плата на шлифера й.
— Те, сладичко. Когато осем кила хероин се изплъзнат от ръцете на притежателите му, винаги ще се намери кой да дебне. Те винаги биха се справили с организиран грабеж, но не и със случайността. Не са знаели къде е, но са знаели, че след време все някъде ще се появи. Когато това е станало, те са тръгнали по следите на стоката, а на мушката е бил Билингс. Онзи калтак е поумнял, но прекалено късно. Когато мълвата, че стоката пари, плъзва наоколо, никой вече не изпитва желание да я има. Няма купувачи. Именно тогава Билингс разбира, че ще бъде очистен. Опитва се да се защити, като се свързва с едно от управленията по сигурността, но отново прекалено късно. Залозите са прекалено големи. Премахват охраната му, настъпват към него и са готови да го очистят. Приятелчето Билингс прави последния си ход. Той знае, че те искат стафа не по-малко от самия него, и прави нещо, което вече е вършил, забърква ме в кашата. По дяволите, разучил е къде живея. Искал ме е мъртъв или окошарен… каквото и да е, но да си платя за ада, в който бях превърнал всеки от дните му с преследването си.
Спрях, поех си дълбоко въздух и отново се загледах във фигурите по тавана.
— Скрил е пратката в апартамента ми, хлапе. Вероятно се е надявал да напише анонимно писмо или нещо подобно, но са го пипнали, преди да е успял да го направи. С последните си думи е успял да ме замеси. Сега слушай внимателно. От онзи момент нататък подземният свят раздрънка железата около тази история. Управлението по сигурността знае какво търси. Стафът трябва да бъде открит, преди истинските му собственици да са го докопали и да са го пуснали в обръщение. Капан без изход, хлапе. Имат две имена. Моето и на някой си Лодо. Онзи, другият, е убиец. Върхът на острието. Колелото в механизма, заложено от главния щаб на мафията, за да подсили програмите си по Източното крайбрежие и да поддържа нещата в ред. Лодо се появява сравнително рядко, зависи от това доколко хитра и голяма е определена организация и доколко тясно е свързана с определени правителствени кръгове. Наркотиците са нещо наистина едро — голям… легален… бизнес в някои страни. Лодо е важна брънка във веригата… и Лодо е само кодово име. Лодо трябва да е умен, недостижим, способен да действува, без да бъде заподозрян. А в момента Лодо е отговорен и за намирането на осемте килограма хероин.
Сега вече тя започна да разбира накъде бия:
— И през цялото време стоката е била… в апартамента ти?
— Точно така.
Тя се огледа бързо наоколо.