— Тук?
Кимнах.
— Грешката е на Билингс. Той не е знаел, че съм се преместил.
— И всичко онова… е тук?
— Почти съм сигурен къде е.
Тя чакаше, а по лицето й се четеше интерес. Станах и отидох в кухнята. Светлината, влизаща през очертанията на вратата, падаше върху стенния кухненски шкаф встрани от мивката, с множество вътрешни прегради.
Измъкнах кутията и затворих шкафа. Ръката ми удари някаква чаша, която беше все още върху мивката, и тя се разби в пода.
Чух как Кармен изохка в дневната.
Поставих кутията до фенера и отново седнах.
— В тази дупка просто нямаше друг тайник — казах аз.
Кутията направо я омагьоса. Подбутнах стоката с крак.
— Осем кила. Милиони. Не един или два. Нито пък десет. Много повече. Напълно достатъчно да бъде изпозастрелян цял град.
— На външен вид… не изглежда чак толкова…
— Винаги е така.
— И ти я откри. Никой друг не успя. Само ти. — В гласа й се долавяше възхищение. Тя се усмихваше.
— В началото се бях литнал. Парите, които Билингс беше спечелил на конни залагания. Ченгетата мислели, че това са парите, които съм му платил за стоката. Разбираш ли, през цялото време са ме мамили, а са си мислили, че стоката е у мене, и са се опитвали да ми я измъкнат. Знаели са, че така или иначе все ще трябва да изиграя мръсничката им игричка.
— Игричка?
— Ами да, скъпа. По някакъв шантав начин и аз се явявам ченге. Този път бяха подхванали играта на кръв и я водеха в двете полета, и то хитро. Аз им бях напълно непознат и не знаеха как да постъпят с мене. Това, което захванаха те, би могло да се определи като Максимален Риск. А аз обичам тия неща. Наистина улучиха ваксата. Но това, което ми харесва най-много, е нещото, което им казах още в началото, оказах се напълно прав. Става въпрос за нещо по-голямо от цялото им проклето управление, както и от пълчищата гангстери в задния ми двор. И тази игра е поне толкова моя, колкото и тяхна. Ако ми скимне, бих могъл да я захвърля недовършена, като презряла ябълка. Единствено аз.
Внезапно изстрелях въпроса си:
— Какво те накара да я подхванеш, Кармен?
Тя се смръщи и ме погледна въпросително.
— Искам да кажа, да приемеш работата.
— Работата?
— Лодо — казах аз разнежено. — Моята прекрасна възлюблена е Лодо.
Дъхът й секна.
— Райън!
— Ще се опитам да отгатна, хлапе. Ти ще сверяваш. Може би не си го правила досега, затова внимавай. Вгледай се внимателно и ще видиш едно хлапе, което е принудено да се навърта край масите за комар и да слуша приказки и кроежи, които не са за детските уши. Ще видиш момиченцето, което привиква към лесните пари от най-ранна възраст, което се учи на техниката на игра от експерт и което открива в себе си вкус към тия неща, който пък вкус се превръща в истинска страст.
Постарах се да произнеса следващите думи бавно:
— Ще видиш момиченцето, което пръсва черепа на мъж от три метра, и ще се размислиш върху въздействието на случилото се върху вече загниващия му ум.
В този миг силна тръпка разтърси раменете й, а красивото й лице се изкриви като от силна болка.
— Престани, Райън! Нещата, които отгатваш…
Поклатих глава:
— Вече няма да отгатвам, котенце.
Зъбите й се впиха в устната, а очите й плувнаха в сълзи, които се стекоха надолу по лицето й.
— Лодо беше оставил нишка, свързваща го с Билингс… много тъничка, преднамерена. Лодо е трябвало да поддържа връзката, за да може да влезе в играта, ако тя започне, и въпреки това да не попада под подозрение. Тази нишка е милият букет, изпратен на покойния, като възможен жест на разплата. Аз я проследих. Следващият ти ход беше лесен. Когато обядвахме заедно за първи път, ти отскочи до тоалетната, което е съвсем нормално, но звънна и по телефона да ми лепнат опашка. Ти уреди всичко около засадата при бърлогата ми, като използува калтаци от средите, и се оттегли да изчакаш.
— Райън… — Очите й молеха. — Нима мислиш, че аз бих могла да го направя.
— Разбира се. Ти не натискаш спусъка лично. Ти само се обаждаш по телефона. Операция „убий го“ се задействува автоматично. Но нещо се обърква и работата не става. Идва време за втората голяма фаза. Да бъда къткан за събиране на информация. По това време все още съм загадка. Никой не може да разбере защо въобще съм в играта. По дяволите, не съжалявам за това, дори не съм го знаел.
Тя поклати глава, за да ми покаже, че всичко това е погрешно, напълно погрешно, но аз дори не я погледнах.
— Приятелят ми Арт умря, преди да се досетя. Това момче имаше някои големи връзки. Те отидоха прекалено далеч. Той е проявил голям героизъм в италианската кампания през войната. Спечелил си беше много приятели там. Беше се обадил на един от тях да му снесе малко информация. Онзи беше открил, че Лодо е кодово название, и беше на път да разбере кой се крие зад него. И Арт трябваше да умре. Случайността отново се намеси. Ти не си я търсила умишлено… просто машинката е била там и толкова.