Смъртта му се пазила в тайна, докато всичко се подреди да е готово за приемника му. Затова се заявявало за него, че уж бил още болен, довели му и смешници да го утешават и развеселяват, уж че копнеел за такива забави. Починал три дни преди октомврийските идеи, по времето, когато консули са били Азиний Марпел и Ацилий Авиола, в шейсет и четвъртата си година и в четиринадесетата година от царуването си. Погребението му било извършено с тържественост и процесия на магистратите и бил канонизиран за светец в Небесата6, която чест, запретена и отнета му от Нерон, той си възвърнал пак при Веспасиан.
Особени знамения предсказали и ознаменували смъртта му: а именно, изгряването на една космата звезда, която наричат комета; тъй също паметникът на баща му Друз бил поразен от мълния; освен туй в същата година умрели повечето от магистратите. Но той самият, изглежда, знаел, че краят му наближава и не го премълчавал много, което може да се види от някои добри доказателства и примери. Защото при определянето на консулите той не назначил ни един за време, по-продължително от месеца, в който умрял, а също и в Сената, последния път, когато заседавал там, след дълга и искрена препоръка към децата си да се спогаждат, той смирено препоръчал и двамата на благородниците от това почитаемо събрание; а в последната си съдебна сесия в съда на един-два пъти заявил открито, че краят му наближава, макар ония, които чули думите му, да изпитали печал от тях и да молили боговете да отменят това.
„Клавдий“ от Светоний
II.
Тъкмо в разгара на това струпване на неприятности Клавдий бил сполетян от болест и за възстановяване на здравето си отишъл да се лекува от мекия въздух в лечебните води на Синуеса. Тогава именно Агрипина, отдавна решена на това нечестиво дело и възползувайки се от подходящата възможност, а и подпомогната от зли помощници, взела да се чуди каква отрова да употреби, дали „ако е бърза и поразяваща във въздействието си, отчаяното дело няма да се разкрие; ако ли пък използува средство бавно и залиняващо, дали Клавдий, когато краят му наближи и ако е открил деянието й, няма да възвърне обичта си към своя син“. Спряла се на нещо коварно, „което ще обърка разсъдъка му и не ще го убие веднага“. Помогнала й жена, опитна в тези работи, на име Локуста; неотдавна съдена за отровителство и известна като маша на амбициозните. Тази жена приготвила изкусно отровата: дал му я Халот, един от евнусите, чиято длъжност била да носи храната на императора и да вкусва ястията му.
Всъщност не след дълго всички подробности около прилагането на това тъй се разчули, че летописците от онова време разказват как „отровата е била сипана в едно ястие с гъби, които той особено много обичал; но дали защото разумът му е бил помътен, или пък от изпитото вино, отровата не подействувала веднага“; в същото време той облекчил вътрешностите си, което, изглежда, му помогнало; Агрипина тогава се видяла в чудо, но понеже животът й бил в опасност, не се и замисляла над позорната си постъпка, а повикала на помощ Ксенофонт, лекаря, когото вече била посветила в престъпните си цели. Смята се, че той, уж като искал да помогне на Клавдий да повърне, бръкнал в гърлото му с едно перо, намазано със смъртна отрова, известен, че в подобни отчаяни злодейства намерението без делото е опасно, а за да се спечели наградата, те трябва да се извършат сполучливо отведнъж.
Междувременно Сенатът се бил събрал и консулите и понтифексите изричали моления за оздравяването на императора, когато, вече мъртъв, той бил облечен в дрехите си и поддържан топъл, за да се скрие това, докато се уреди всичко за въздигането на император Нерон. Първо, там била Агрипинила, която, преструвайки се, че е надвита от скръбта и стремително търси утеха, взела Британик в прегръдките си, нарекла го „същинско копие на баща си“ и с разни хитрости не му позволила да напусне залата; тъй също задържала Антония и Октавия, сестрите му, и зорко следяла никой да не влиза в двореца. От време на време също така известявала, че господарят се подобрявал; че войската може да храни надежди. докато настанел благоприятният час, предсказан от изчисленията на астролозите.