Аз, Клавдий. Божественият Клавдий

Тя отвори ковчежето си и извади три вретена: едно за Авгурин, едно за Баба и третото за Клавдий.

— Тези ще трябва да умрат в същата година, близо един след друг, защото не искам да го оставя да тръгне без дружина: ще бъде несправедливо изведнъж да го пуснем сам, след като всякога е имало хиляди да маршируват пред него и да се влачат подире му и да се тълпят от двете му страни. Ще бъде доволен да има тези двама другари за придружители.

И Клото заговори, а в туй време
омразното вретено завъртя се
и нишката житейска на глупака
започна да навива, но я скъса.
Тогаз Лахезис — с вчесани къдрици,
с венец от лаври на челото чисто —
откъсна ново руно бяло вълна,
която под ръката й щастлива
цвета смени. Сестрите и се чудят —
не вълна, а конец от чисто злато
и дипли се той век след век, безкрайни.
Те с радост теглят вълната чудесна,
на работата си се наслаждават.
Но, да, конецът се преде самичък,
без никакво усилие за тях.
И докато вретеното върти се,
сребристият конец се все навива.
расте неспирно той, расте и става
по-дълъг от живота на Титон
(съпругът на Аврора), надминава
годните и на старика Нестор.
И Феб е тук и с весел глас им пее,
пригласяйки със звучната си лира,
догдето те работят. Тъй помага
по-леко работата да върви.
Сестрите не усещат, че предат —
омаяни от сладостните звуци,
от песента на своя брат голям,
изпридат повече, отколко нявга
са прели за обречените смъртни,
И Феб извиква: „Нека тъй да бъде,
сестрици мои! Ни една година
не вземайте от тоз живот прославен,
защото оня, чийто жизнен път
сега предете — моят славен двойник, —
не ми отстъпва в нищо: нито в хубост,
ни в доброта, ни в сладост на гласа.“
Това е оня, който ще открие
нов златен век; забраната ще счупи,
заключила устата на закона.
Той Луфицер е, който в миг прогонва
по-дребните звезди от небосклона,
или Хесперус, който ярко грейва,
щом другите звезди се пак завърнат.
Или пък не — самото Слънце той е,
което иде всеки път, когато
Зората — тази румена богиня —
разпръсне сенките с лъчите първи,
самото Слънце с блеснало лице,
сияещо над цялата земя,
от мрачната тъмница полетяло
на чудната си златна колесница.
Самото слънце е НЕРОН и Рим
НЕРОН възторжено ще съзерцава;
с очи, от блясъка му заслепени,
ще гледа Рим лицето, озарено
от царствено величие, косите,
по шията красива разпилени.

Аполон млъкна. Но Лахезис, която също обича хубавите мъже, продължи да преде и отпусна още много години на Нерон като личен подарък от нея.

Що се отнася до Клавдий, те казват на всички:

Възрадвайте се и от тези зали
не го пропъждайте със думи хулни.

И наистина най-сетне той изпусна дъх, а това бе краят и на старата преструвка, че е бил жив. (Почина, докато слушаше представлението на някакви смешници, тъй че сега ви е ясно по какви причини не обичам тази професия.) Последните думи, които промълви на този свят, последваха веднага след един ужасен шум, издаден от онази част на тялото му, с която той всякога разговаряше с готовност. Те бяха:

— О, Небеса, аз май че се изплесках!

Дали е било тъй наистина, или не, не мога да кажа: но всички твърдят, че той всякога е оплесквал нещата.

Ще бъде чисто губене на време да разправям какво се случи след това на земята. Всички знаете какво. Никой не забравя собственото си щастие, тъй че няма опасност да забравите всенародния изблик на радост, който последва вестта за смъртта на Клавдий. Но нека ви разправя какво стана на Небето; и ако не ми вярвате, тук е моят доносник и той ще потвърди. Първо, известиха на Юпитер, че на портите чака човек, височък мъж с бяла коса; изглежда, изричал някакви заплахи, защото непрестанно клател глава; а като пристъпял, провлачвал си дясната нога. Запитали го откъде е, а той отвърнал нервно и объркано, не познали и на какъв език приказва. Не бил нито латински, нито гръцки, нито коя да е позната реч. Юпитер каза на Херкулес, който на времето беше пребродил цялата земя и познаваше всички народи, да отиде и да разбере откъде е странникът. Херкулес отиде и макар да не се бе уплашил от най-страшните чудовища на земята, наистина се стресна от вида на това непознато същество, със странна походка и с хриплив, неразбираем глас, което не приличаше на ни едно земно животно, а напомняше на странен воден звяр. Херкулес си помисли, че започва тринадесетият му подвиг. Но като се вгледа по-внимателно, реши, че това ще да е някакъв човек. Приближи до него и зададе въпроса, обичаен за всеки грък: