Убити сенатори: трийсет и пет.
Конници, римски, убити: двеста двадесет и един.
Други лица: невъзможно да се узнае точният им брой.
Клавдий поиска защитник, но никой не пожела да го защищава. Най-сетне се изстъпи Публий Петроний, стар приятел по чашка, който говореше доста добре Клавдиевия език, и поиска отлагане на делото за събиране на доказателства. Еак отказа и тогава Педон Помпей започна обвинителната си реч, викайки колкото му глас държи. Защитата се опита да отговори, но Еак, който е много съвестен съдия, го накара да млъкне и заключи по делото, както бе представено от обвинителя. А след това се произнесе:
Настъпи пълно мълчание. Всички останаха удивени от решението, което беше без прецедент. Самият Клавдий естествено би могъл да изтъкне прецеденти, но въпреки това го сметна за чудовищно несправедливо. След това започнаха дълги спорове какво наказание да му се наложи. Някои изтъкнаха, че Сизиф вече твърде дълго време търкалял своята скала нагоре, а други казаха, че Тантал трябвало да се освободи, преди да е умрял от жажда, трети подхвърлиха, че било крайно време да се постави лост на колелото, на което Иксион непрестанно бивал измъчван. Но Еак реши да не освобождава никого от тях, та да не би Клавдий да подхрани в себе си надеждата, че един ден и той би могъл да се отърве. Вместо това трябваше да се измисли ново наказание: трябваше да се открие някаква напълно безсмислена работа, която да представлява олицетворение за алчна амбиция, вечно неосъществявана. Еак накрая изрече присъдата, която бе: Клавдий непрестанно да хвърля зарове в чаша за зар без дъно.
Тъй затворникът веднага започна да излежава наказанието си, търсейки изпуснатите зарове, без да напредва изобщо в играта.
Внезапно се появи не друг, а Гай Калигула.
— Я виж, че този тук е мой роб — каза Калигула. — Искам си го обратно!
Той изправи свидетели, които доказаха, че много пъти са го виждали да бие Клавдий с камшици и брезови пръчки и да го блъска с юмруци. Удовлетвориха искането му и Клавдий бе предаден на своя господар. Обаче Калигула го подари на Еак, а пък Еак го даде на освобожденеца Менандър, който го изпрати да води протоколите на съда.
(От английския превод на Робърт Грейвз)
Заключение
Сенека бил принуден да се самоубие по нареждане на Нерон. Той надживял повечето от другите герои в тази история. Британик е бил отровен в 55 г. от н.е. Палас, Бур, Домиция, оцелелите Силаниевци, Октавия, Антония, Фауст, Сула — всички загинали от насилствена смърт. Агрипина загубила влиянието си над Нерон след първите две години на управлението му, но го спечелила отново за известно време, позволявайки му да извърши кръвосмешение с нея. След това той се опитал да я убие, като я изпратил да плува с един повреден кораб, който се разчупил на две доста навътре в морето. Тя доплувала до брега. Накрая изпратил войници да я убият. Тя умряла храбро, нареждайки им да я промушат в утробата, която навремето отхранила такъв чудовищен син. Когато в 68 г. от н.е. Нерон бил обявен за обществен враг от Сената и убит от един слуга, по негова собствена молба, нямало ни един жив от императорското семейство, който да му стане приемник. В 69 г. от н.е. след едногодишна анархия и гражданска война се изредили четирима императори, а именно Галба, Ото, Вителий и Веспасиан. Веспасиан управлявал справедливо и основал династията на Флавиите. Републиката никога не се възстановила.
Имената са дадени съкратени, както са в тази книга.