Медулин заявил, че момичето можело да сключи много по-подходящ от този брак; да не говорим пък за неочакваната чест да се сродят чрез женитба със самия баща на отечеството.
Нека кажа, че Медулина, внучката, беше първата ми любов; не вярвам на света да е имало дете, по-хубаво от нея. Срещнах я в един летен следобед в градината на Салустий — завел ме беше Сулпиций, защото Атенодор бе нещо неразположен. Дъщерята на Сулпиций беше омъжена за чичото на Медулина, Фурий Камил, отличен войник, който след шест години стана консул. Първата ни среща беше за мен голяма изненада: не само заради хубостта й, но и от внезапната й поява, защото тя изникна откъм глухото ми ухо, докато четях някаква книга, и като вдигнах очи, стоеше наведена над мен и се присмиваше на пълния ми захлас. Беше стройна, с гъсти черни коси, бяла кожа и виолетови очи, а движенията й бяха бързи и изящни.
— Как се казваш? — запита тя приятелски.
— Тиберий Клавдий Друз Нерон Германик.
— О, богове, колко имена! Аз съм само Медулина Камила. На колко си години?
— Тринадесет — отвърнах, овладявайки заекването.
— Аз пък нямам още единайсет, но се обзалагам, че ще те надбягам ей до оня кедър и обратно.
— Да не си шампионка по бягане?
— Мога да надбягам всяко римско момиче, дори и по-големите си братя.
— Е, страхувам се, че печелиш поради липса на противник. Аз не мога да тичам — сакат съм.
— О, горкичкият. А как тогава стигна дотук? С накуцване ли?
— Не, Камила, в носилка, като мързелив старец.
— Защо ме наричаш с второто ми име?
— Защото повече ти подхожда.
— А ти откъде знаеш, умнико?
— Защото у етруските с думата „Камила“ се наричат младите жрици-ловджийки, обречени на Диана. Момиче с името Камила просто е длъжно да бъде шампион по бягане.
— Това ми харесва. Не съм го знаела преди. Сега ще накарам приятелите си да ми викат Камила.
— А ти пък ме наричай Клавдий, чу ли? Това е подходящото ми име. Означава сакат човек. В къщи обикновено ми викат Тиберий, а то е съвсем неподходящо, защото Тибър тече бързо.
Тя се засмя.
— Добре, Клавдий, кажи тогава, какво правиш по цял ден като не можеш да тичаш с другите момчета?
— Чета много и пиша. Тази година съм прочел десетки книги, а още сме юни. Тая тук е на гръцки.
— А аз още не знам да го чета. Знам само азбуката. Дядо много ми се сърди — баща нямам — и казва, че съм била мързелива. Естествено разбирам, като говорят на гръцки: когато сме на масата, говорим само на гръцки, а и когато има гости — също. За какво се разправя в книгата ти?
— Това е част от историята на Тукидид. Пасажът тук е за някакъв политик, един табак, наречен Клеон, който започнал да критикува стратезите, които обсаждали спартанците на някакъв остров. Разправял, че не си гледали работата както трябва и че ако той бил на тяхно място, щял да плени цялата спартанска армия и да я докара в Атина само за двадесет дни. На атиняните тъй им дошло до гуша от тези негови приказки, че наистина го назначили за командир на войските.
— Странна идея. Е, и какво станало после?
— Удържал обещанието си. Избрал си един добър началник-щаб и му заръчал да се бие както намери за добре, стига само да спечели битката, а оня човек си знаел работата; тъй че за двадесет дни Клеон докарал в Атина сто и двадесет спартанци от най-първа класа.
Камила рече:
— Чувала съм чичо ми Фурий да казва, че най-умният водач е оня, който си избира умни хора да мислят вместо него. — А сетне додаде: — Ти сигурно си вече много умен, Клавдий.
— Всички ме смятат за пълен глупак и колкото повече чета, толкова по-голям глупак ме смятат.
— Аз пък мисля, че си много разумен. Така добре умееш да разказваш.
— Но аз заеквам. И езикът ми е клавдиевски.
— Може да е само от нерви. Ти не познаваш много момичета, рали?
— Не — отвърнах й, — а ти си първата срещната, която не ми се е подиграла. Дали не можем да се виждаме от време на време, Камила? Ти не би могла да ме научиш да бягам, но аз мога да те науча да четеш гръцки. Би ли желала?
— О, с голямо удоволствие. Но ще ме учиш ли от интересни книги?
— От която поискаш. Обичаш ли историята?
— Май че най обичам поезията; в историята има толкова имена и дати за помнене. По-голямата ми сестра е луда по любовните стихове на Партений. Ти чел ли си ги?