Выбрать главу

Робърт Грейвз

Аз, Клавдий

За латинския текст на сибилинските стихове, цитирани в първата глава. Изказвам благодарност на мистър А.К.Смит. Тази тук е първата им публикация.

Punica centenos durabit poena per annos: Res Romana viro parebit caesariato: Calvus caesarie dominus dominabitur urbi: Omnibus flle viris mulier mas ille puellis: Rex equitabit equo bifidis equus unguibus ibit: Filius imbelli fictus mactaverit ictu. Imperium hinc alter ficto patre caesariato Caesariae crinitus habet, qui marmore Romae Mutabit lateres. Non visis vinciet Urbem Compedibus. Fictae secreto coniugis astu Occidet ut fictus bona filius occupet heres. Tertius hinc sumet ficto patre caesariato Calvus caesarie regnum cui sanguine limus. Commixtus. Victrix penes ilium et victa vicissim Roma erit. Ille instar gladii pulvinar habebit, Filius et fictus regni potietur iniqui. Quartus habet solium ficto patre caesariato Calvus caesarie invenis. cui Roma ministrae est. Feta veneficiis Urbs impia serviet uni. Quo puer ibat equo vectus calcatus eodem Se iuvenem ferro cecidisse fatetur equino Caesariatus ad hoc quintus numerabitur hirtus Caesarie, toti genti contemptus avitae. Imbeeillus iners, aestivas addere Romae Aptus aquas populo frumenta hiemalia praebet. Ille tamen fictae secreto coniugis astu Occidet ut fictus bona filius occupet heres. Sextus habet regnum ficto parte caesariato. Flamma pavor citharoedus eunt tria monstra per urbem. Sanguine dextra rubet materno. Septimus heres Nemo erit, at sexti busto cruor ibit ab imo.

Р. Грейвз

Гелмтън,

Бриксъм, 1941 г.

…Една история, изопачавана по всякакъв начин, и то не само от онези, които са живели тогава, но тъй също и в по-сетнешни времена: защото истина е, че всички велики дела са обвити в съмнение и неяснота; докато едни са готови да приемат за неоспорими факти най-невероятните слухове, други пък превръщат фактите в измамни лъжи; а сетне и едното, и другото бива преувеличавано от потомството.

Тацит

БЕЛЕЖКИ НА АВТОРА

„Златицата“, споменавана тук като обикновената разменна единица, е латинската „aureus“, монета, равна на 100 сестерции или на двадесет и пет сребърни денарии (сребърни монети); това е приблизителната стойност, каквато имаха една лира стерлинга или пет щатски долара преди Първата световна война. „Милята“ е римската миля от хиляда стъпки. За по-голямо улеснение датите в полето на страницата са дадени според християнското летоброене: гръцкото, употребявано от Клавдий, е започвало да бележи годините от Първата олимпиада, която се е състояла през 776 година пр.н.е. Пак за по-голямо улеснение географските имена са дадени така, както са по-известни: напр. „Франция“ вместо „Задалпийска Галия“, тъй като Франция заема сега приблизително същата географска област и защото ще бъде нелогично градове като Ним, Булон и Лион да се наричат със съвременните им имена — малцина биха ги познали по старинните им названия, — а да се поставят в Галия Трансалпина или както са я наричали гърците, Галатия. (Гръцките географски названия са твърде неясни: за тях Германия е била „страната на келтите“.) По същата причина са използувани и най-познатите форми за личните имена — „Ливий“ — за Титус Ливиус, „Цимбелин“ за Кинобелинус, „Марк Антоний“ за Маркус Антониус.

Понякога се затруднявах да намеря подходящи названия на някои военни, правни и други технически термини. За пример ще взема думата „assegai“. Летецът Т. Шоу (комуто тук искам да поблагодаря за внимателното изчитане на този ръкопис) изрази несъгласие, загдето съм употребил думата като равнозначна на романската „framea“ или „pilum“. Той ми предложи „копие“. Но аз не приех това предложение със същата готовност, с която приех някои от другите, защото „копие“ ми трябваше за „pilum“, обичайното метателно оръжие на римските пехотинци, освен туй „асъгаи“ ми звучи и по-първобитно. Думата се употребява в английския език вече повече от 300 години и доби нова сила през деветнадесетия век, при войните със зулусите. Дългата, завършваща е желязно острие framea се е използва според Тацит за мятане и за мушкане; както и онова асъгаи на воините-зулу, от които германците от времето на Клавдий не са се различавали кой знае колко. Ако приемем твърденията на Тацит — първо, за лекотата, с която се е действувало с тази framea отблизо, както и за трудното боравене с нея в гористи местности, то трябва да предположим, че и германците са постъпвали подобно зулусите — счупвали дългата й дръжка, когато влизали в ръкопашен бой. Но до това се е стигало рядко, защото германците са предпочитали тактиката на светкавично нападение и бързо оттегляне в сблъсъците си с по-добре въоръжените римски пехотинци.

Светоний в книгата си „Дванадесетте цезари“ казва за Клавдиевите истории, че били написани по-скоро глупаво, отколкото недодялано. Ала ако някои пасажи от тази тук творба са написани не само глупаво, но и недодялано — с лошо построени изречения и неуместно вмъкнати отклонения, — това не ще се дължи на стремежа ми да наподобявам литературния стил на Клавдий, познат ни от оцелелите части на латинската реч за избирателните права на едуите. Речта наистина гъмжи от тромави изречения, но тя по всяка вероятност е буквална разшифровка от официалния стенографски запис на точните думи на Клавдий към Сената — реч на един изморен човек, опитващ се старателно да скалъпи изреченията си по грубо нахвърлени бележки. „Аз, Клавдий“ е написана на говорим език, защото гръцкият в действителност е език по-податлив за жив разговор, отколкото латинският. Откритото неотдавна писмо на Клавдий до александрийците, написано на гръцки — което вероятно е било обработено и от някой императорски секретар, — се чете много по-гладко, отколкото едуинската реч.