После на входната врата се потропа. Самира спря да се клати и погледна към Сафет, но той не помръдна, обвит в гъстия и сив тютюнев дим. Самира стана и бавно отиде до вратата. Отвори я, а отвън стоеше млад мъж с черно кожено яке. Беше ѝ смътно познат, може би някой приятел на Давор или съученик на Айда. Мъжът пристъпваше нервно от крак на крак и сякаш не смееше да я погледне.
Накрая каза простичко:
— Айда и Давор са убити, телата им лежат на моста над Миляцка.
Самира не издаде никакъв звук, не попита нищо. Затвори бавно вратата и се свлече на пода, а писмото излетя от ръцете ѝ. Люшна се няколко пъти във въздуха и падна върху чифт подпетени обувки.
Някой направи снимки на лежащите вече трети ден на моста тела. Пусна ги в публичното пространство, медиите ги публикуваха и снимките обиколиха света. Надигна се мощна вълна от недоволство. Сякаш хората едва сега разбираха, че в Босна се води война. Отвсякъде се надигнаха гласове — телата им да бъдат прибрани и погребани! Валяха писма от Нова Зеландия, Мароко, Канада, Китай, Индия, Русия, Мексико, Филипините, Сейшелските острови, Вануату, Франция, Алжир, Австрия, Уругвай…
Двете семейства се събраха. Трябваше да приберат телата. Трябваше да сложат край на това безумие. Далибор береше душа в болницата — беше получил инфаркт. Решиха Лада да иде при сръбските паравоенни, а Самира и Сафет — в ЮНПРОФОР.
Лада тръгна заедно с Каро. Той също беше разстроен. Каза ѝ, че е предал парите точно както трябва, точно на когото трябва — на капитана, който е командвал отряда в онази нощ. Организирал беше всичко, от другата страна на моста Туце и Миле ги бяха чакали чак до сутринта, за да ги изведат от зоната на огъня до безопасна територия.
Сърбите категорично отказаха да приберат те телата. Казваха, че не са виновни, че не са стреляли и ако ги приберат, все едно си признават вината. Лада опита всичко. Опита с молби, опита със сълзи, със заплахи, с пари. Даваше им всичките си бижута, които има, златото, дрехите си, всичко, само и само да ѝ помогнат. Каро обеща, че също ще даде пари, но сърбите бяха непреклонни. Лада се опита да се нахвърли върху тях, но Каро успя да я прихване през кръста и да я измъкне оттам.
Сафет и Самира стигнаха при ЮНПРОФОР. Никой не разчиташе на тия. За всички беше ясно, че те само маркират присъствие тук. Пред очите им загиваха постоянно хора, а те не се намесваха. Светът не се намесваше. Това не е техният конфликт, разбира се, независимо дали е в Израел и Палестина, дали в Руанда и Камбоджа, дали в Украйна и Русия — това не е техният конфликт. Хората обичат да стоят настрани, да наблюдават и да цъкат с език.
Малко трудно се намери преводач. Сафет сочеше танковете и показваше с жестове как могат да излязат на моста и да приберат Давор и Айда. Самира също опита с всякакви молби, но офицерите от ЮНПРОФОР учтиво им обясниха, че няма как да го направят, че не са виновни, че не носят отговорност за случващото се. Те са само наблюдатели. Всички само наблюдаваха, всички бяха само неми свидетели и, разбира се, никой не носеше никаква отговорност. Нито сърбите, нито бошняците, нито светът, а телата на Давор и Айда продължаваха да се разлагат под пролетното сараевско слънце. За да направели нещо, им трябвало заповед от центъра, дотогава не можели да се намесват, това си бил конфликт между сърби и бошняци.
Сафет изслуша бръщолевенето им на английски, изслуша и превода, след което махна с ръка и хвърли поредната цигара.
— Абе, пичка ви материна! — каза. — Що не се ебете в шибаните каски. Аз сам ще си прибера децата!
И пред смаяния поглед на войниците тръгна спокойно към моста. Пролетното слънце блесна в сините му очи и го накара да примижи. Запали си нова цигара и продължи да крачи към моста. Камуфлажните миротворци говореха нещо на Самира, сочеха към Сафет, но тя не помръдна: знаеше, че като си науми нещо Сафет — няма отказване. Особено пък сега.
Най-накрая един миротворец все пак хукна подир Сафет. Сафет продължаваше да върви, беше на по-малко от двайсетина метра от моста, вече виждаше телата на Давор и Айда. Усети войника зад гърба си и без да спира и да се обръща, го нацели с лакът. Оня тупна на асфалта. Спуснаха се още неколцина и въпреки псувните на Сафет, успяха да го спрат, преди да стигне моста.