— Не съм аз. Не знам откъде го е чул.
— Копеле — повтори Томас и погледна право към дядо си.
Трина направи физиономия.
— Сигурно ще изперкам, ако ми говори през онова апаратче. Представяш ли си? — И продължи с хриптящ глас: — Дай ми чаша вода.
Умна, но не достатъчно, че да не й надуят корема, както мърмореше татко понякога. Беше първият член от семейството, който учеше в университет, но раждането на Томас я принуди да напусне в последната година от следването. Мама и татко още таяха надежди, че един ден Трина ще ни направи богати. Или че ще работи на някое място със секретарка, която не седи зад гише. И двете възможности ги удовлетворяваха.
— Защо си мислите, че като е в инвалидна количка, трябва да говори неразбираемо? — попитах.
— Ще станете доста близки. Сигурно ще трябва да му бършеш устата и да му даваш да яде и да пие.
— Е, и? Не е висш пилотаж.
— Казва жената, която слагаше памперсите на Томас от обратната страна.
— Само веднъж.
— Два пъти. И ги смени всичко на всичко три пъти.
Взех си малко зелен фасул, за да изглеждам по-бодра, отколкото се чувствах.
Но още докато бях пътувала с автобуса към къщи, в главата ми се бяха въртели същите мисли. За какво ще си говорим? Ами ако той само ме зяпа по цял ден, с клюмнала на една страна глава? Дали няма да изперкам? Ами ако не мога да разбера какво иска? Бях пословична с неспособността си да се грижа за каквото и да било; вкъщи нямахме вече нито декоративни растения, нито домашни любимци след провалите с хамстера, насекомите пръчици и златната рибка Рандолф. Ами тая сухарка, майка му — често ли щеше да е с него? Не ми се нравеше мисълта постоянно да ме надзирават. Госпожа Трейнър беше от хората, които те карат да се чувстваш пълен глупак.
— Патрик, ти какво ще кажеш по въпроса?
Приятелят ми отпи голяма глътка вода и вдигна рамене.
Навън дъждът трополеше по перваза на прозореца — едва се чуваше през подрънкването на приборите и чиниите.
— Парите са добри, Бърнард. При всяко положение е за предпочитане пред нощните смени във фабрика за обработка на пилета.
Думите му бяха последвани от одобрителното мърморене на всички около масата.
— Значи само това ще кажете за новата ми работа — че е по-добре, отколкото да товаря изкормени пилета в самолетен хангар? — умърлуших се аз.
— Винаги можеш да влезеш във форма и да станеш фитнес инструктор като Патрик.
— Да вляза във форма, значи. Много ти благодаря, татко. — Тъкмо посягах да си взема още един картоф, но размислих.
— Защо не? — каза мама. Изглежда, канеше се да седне, но след миг отново скочи, за да сипе малко грейви2 в чинията на дядо. — Не е зле да го имаш предвид в бъдеще. Много те бива да убеждаваш.
— Бива я да трупа сланинки — изсумтя татко.
— Току-що получих работа! — възкликнах аз. — И то по-добре платена от предишната.
— Но е временна — отбеляза Патрик. — Баща ти е прав. Не е зле да влезеш във форма, докато си там. От теб би излязъл чудесен фитнес инструктор, стига да се напънеш малко.
— Не желая да ставам фитнес инструктор! Цялото това… подскачане… не е за мен. — Патрик ми се ухили, когато произнесох беззвучно: „Ще те убия“.
— Лу иска работа, на която да си клати краката и да зяпа по цял ден телевизия, докато храни със сламка своя Айрънсайд3 — захапа ме сестра ми.
— Да бе. Понеже кисненето на увехнали нарциси в кофи с вода изисква голямо физическо и умствено усилие!
— Шегуваме се, скъпа. — Татко вдигна чашата си с чай. — Страхотно е, че си получила работата. Гордеем се с теб. Веднъж стъпиш ли в оная голяма къща, бас държа, че копелетата няма да искат да те изпуснат.
— Копеле — промърмори Томас.
— Не го е чул от мен — избъбри татко с пълна уста, преди мама да успее да каже нещо.
Трета глава
— Това е пристройката. Преди беше конюшня, но преценихме, че ще е по-удобна за Уил от къщата, тъй като е само на едно ниво. Това е стаята за гости, в нея преспива Нейтън, когато се наложи. В началото доста често се нуждаехме от човек.
Госпожа Трейнър вървеше забързано по коридора, показваше ми ту една, ту друга врата, без да се обръща, високите й токчета потропваха по каменните плочи. Явно от мен се очакваше да не изоставам.
— Ключовете за колата са тук. Включих ви в нашата застраховка. Надявам се, че информацията, която ми дадохте, е точна. Нейтън ще ви покаже как да работите с рампата. Само трябва да разположите Уил правилно, тя ще свърши останалото. Макар че… в момента той не гори от желание да ходи никъде.