Проклятията, които Донъвън мърмореше досега полугласно, отекнаха с пълна сила, когато той скочи, свъсил вежди.
— Ах, ти, копеле от буца желязна руда! Щом не сме те направили ние, кой тогава те е направил?
Кюти кимна сериозен:
— Много добре, Донъвън. Именно това беше следващият въпрос, който и аз си зададох. Очевидно моят създател би трябвало да е по-могъщ от мен. Така че оставаше само една възможност.
Земните хора гледаха с недоумение Кюти, а той продължи:
— Кое е център на живота тук, на станцията? Кому служим всички ние? Какво поглъща цялото ни внимание?
Той млъкна в очакване на отговор. Донъвън погледна смаяно приятеля си.
— Обзалагам се, че този поцинкован идиот говори за енергопреобразователя.
— Вярно ли е това, Кюти? — ухили се Пауъл.
— Говоря за Всемогъщия — последва студен, рязък отговор.
Донъвън избухна в неудържим, смях и дори Пауъл не можа да се сдържи и се засмя.
Кюти стана и святкащите му очи току пробягваха от единия на другия човек.
— Въпреки всичко това е така и аз не се учудвам, че вие не искате да го повярвате. Сигурно няма да останете дълго тук. Самият Пауъл казваше, че отначало на господаря, с други думи, на Всемогъщия, служели само хора; после се появили роботите за по-обикновена работа; и накрая съм се появил аз — за да ръководя роботите. Тези факти са безспорни, но тяхното обяснение е съвсем нелогично. Искате ли да разберете истината?
— Продължавай, Кюти. Ставаш забавен.
— Отначало Всемогъщия създал хората — като най-прост вид, който и най-лесно се произвежда. Постепенно той ги е заменил с роботи — едно по-високо стъпало, и накрая е създал мен, за да заема мястото на останалите все още хора. Отсега нататък Аз ще служа само на Всемогъщия.
— Нищо подобно — възрази рязко Пауъл. — Ти ще си траеш и ще изпълняваш нашите заповеди, докато не се убедим, че можеш да управляваш преобразователя. Ясно ли е? Преобразователя, а не Всемогъщия! Не останем ли доволни от работата ти, ще те демонтираме. А сега, ако нямаш нищо против, можеш да ни оставиш. Вземи със себе си тези данни и ги нанеси, както му е редът.
Кюти пое диаграмите и излезе, без да каже дума повече.
Домъвън се отпусна на облегалката на креслото и заби пръсти в косите си.
— Този робот май тепърва ще има да ни разиграва. Съвсем е откачил.
Сънливият тътнеж на преобразователя се чуваше по-силно в командната кабина, примесен с потракването на гайгеровите броячи и с безредното бръмчене на десетината сигнални лампи.
Донъвън се дръпна от телескопа и включи светлината.
— Лъчът от станция №4 падна на Марс точно по разписанието. Сега можем да пуснем и нашия.
Пауъл кимна разсеяно.
— Кюти е долу, в машинното. Аз ще дам сигнал, а останалото може да свърши той. Майк, погледни тук, какво ще кажеш за тези цифри?
Майк присви очи и подсвирна.
— Охо, това се казва гама-лъчи! Слънчицето се е поразлютило.
— Именно — отвърна кисело Пауъл. — И ни чака електронна буря. А нашият лъч към Земята е точно на пътя й. — Той се отдръпна нервно от масата. — Нищо. Дано само не започне, преди да е дошла смяната, но дотогава има цели десет дни. Майк, слез, моля ти се, долу и виж какво прави Кюти.
— Добре. Само дай ми още малко бадеми.
Той улови подхвърленото му пакетче и тръгна към асансьора.
Кабината се спусна меко долу и вратата се отвори към тесния мостик в обширното машинно отделение. Донъвън се наведе над перилото и погледна надолу. Огромните генератори работеха и от вакуумните тръби на дециметровия предавател се носеше ниско бучене, което изпълваше цялата станция.
Долу се виждаше голямата лъскава фигура на Кюти, който следеше внимателно работата на група роботи при един от блоковете на предавателя за Марс.
Изведнъж Донъвън се стъписа. Роботите, които изглеждаха като джуджета в сравнение с огромния блок, се строиха пред него с наведени глави, а Кюти закрачи бавно пред тяхната редица. Така изминаха петнадесет секунди, а после те паднаха на колене със звън, който заглуши дори бученето, носещо се из цялата станция.
Донъвън извика и полетя надолу по тясната стълба. Лицето му доби цвета на червените му коси. Размахвайки юмруци, той се спусна към роботите.
— На какво прилича това, безмозъчни тенекии! Ставайте! На работа! До края на деня да разглобите, да почистите и да сглобите отново всичко — ако не, ще ви изгоря мозъците с променлив ток.
Нито един робот не се помръдна.
Дори Кюти, единственият, който стоеше прав, остана неподвижен, вперил поглед в тъмните недра на огромния апарат пред себе си.