— Не съвсем — процеди Пауъл. — Според теб какво трябва да правим ние сега?
Кюти не отговори веднага. Той сякаш премисляше нещо, после протегна едната си ръка и прегърна Пауъл през рамо, а с другата хвана Донъвън за китката и го притегли по-близо до себе си.
— Двамата сте ми симпатични. Разбира се, вие сте по-низши същества, с ограничени умствени способности, но аз наистина изпитвам добри чувства към вас. Вие служихте добре на Всемогъщия и той ще ви възнагради за това. Сега, когато вашата служба вече завърши, вие вероятно няма да просъществувате още дълго. Но докато все още съществувате, ще ви бъдат осигурени храна, облекло, подслон — стига само да не влизате в командната кабина и в машинното.
— Той ни пенсионира, Грег! — изрева Донъвън. — Направи нещо. Това е толкова унизително!
— Слушай, Кюти, не можем да се съгласим с теб. Тук ние сме господарите. Тази станция е създадена от същества като мен — хора, които живеят на Земята и на други планети. Това е само станция за предаване на енергия, а ти си само… О, господи!
Кюти поклати сериозно глава.
— Това вече се превръща в идея фикс. Защо толкова държите на тези съвсем неверни представи за живота? Дори ако вземем под внимание, че умствените способности на нероботите са ограничени, все пак…
Той млъкна и се замисли. А Донъвън изсъска:
— Ах, мутрата ти да беше от плът и кръв, с какво удоволствие бих я размазал.
Присвил очи, Пауъл подръпваше мустака си.
— Виж какво, Кюти, щом не приемаш, че има Земя, как си обясняваш това, което виждаш през телескопа?
— Моля?
Земния човек се усмихна.
— Хванах ли те сега? След като те създадохме, ти неведнъж си правил наблюдения с телескопа. Забелязал ли си, че някои от тези светещи точки се виждат през него като дискове?
— О, това ли било? Да, разбира се. Това е просто увеличение — за по-точно насочване на лъча.
— Тогава защо звездите не се увеличават по същия начин?
— Имаш предвид другите точици ли? Много просто — не изпращаме към тях никакви лъчи, тъй че няма защо да се увеличават. Пауъл, дори ти би трябвало да съобразиш това.
Пауъл се загледа намръщен в тавана.
— Но през телескопа се виждат повече звезди. Откъде се вземат те! Питам те откъде, Юпитер те взел!
На Кюти това му омръзна.
— Слушай, Пауъл, мислиш ли, че ще взема да си губя времето да търся физическо обяснение на всяка оптическа измама, създавана от нашите уреди? Нима можем да сравняваме възприятията на сетивата с ясната светлина на строгата логика?
— Слушай — извика изведнъж Донъвън и се измъкна изпод приятелската, но тежка ръка на Кюти, — нека разчовъркаме нещата докрай. Защо са изобщо тези лъчи? Ние им даваме хубаво, логично обяснение. Ти можеш ли да дадеш по-добро?
— Лъчите — отвърна невъзмутим той — се изпускат от Всемогъщия по негова воля. Има неща — той вдигна благоговейно очи към тавана, — в които ние не можем да проникнем. В такива случаи аз се стремя само да служа, а не да задавам въпроси.
Пауъл седна бавно и зарови лице в треперещите си длани.
— Махай се оттук, Кюти. Махай се и ме остави да помисля.
— Ще ви изпратя храна — отвърна добродушно Кюти.
В отговор се чу само едно изохкване и роботът излезе.
— Грег — заговори хрипкаво Донъвън, — налага се да измислим нещо. Ще трябва да го издебнем и да го ликвидираме. Малко азотна киселина в ставите…
— Не ставай глупак, Майк. Мислиш ли, че ще ни остави да се доближим до него с азотна киселина в ръце? Виж какво, трябва да поговорим с него. В следващите четирийсет и осем часа трябва да го убедим да ни пусне в командната кабина, иначе ни е спукана работата. — Той закрачи напред-назад в безсилна ярост — Да убеждаваме един робот! Това е…
— Унизително — довърши Донъвън
— Още по-лошо!
— Чакай! — засмя се неочаквано Донъвън. — Защо да го убеждаваме? Нека да му покажем! Нека сглобим пред собствените му очи още един робот. Да видим какво ще каже тогава.
По лицето на Пауъл се разля бавно усмивка. Донъвън завърши:
— Представи си каква физиономия ще направи, когато види това.
Роботите се произвеждат, разбира се, на Земята. Но пренасянето им през космическото пространство се извършва много по-лесно на части, които след това се сглобяват на място. Между другото това изключва възможността някой робот да се измъкне и да вземе да скита на свобода по Земята, което би изправило фирмата „Ю. С. Роботс“ пред строгите закони, забраняващи използуването на роботите на Земята.
Затова се налагаше хора като Пауъл и Донъвън да сглобяват роботите — работа тежка и сложна.